При появата си, турбодвигателите са били достояние предимно на бързи спортни коли. Генезисът на тези агрегати е от моторните спортове, като са си изградили ореола на агрегати, които позволяват висока динамика, мощност и реакция, недостижими за атмосферните мотори по онова време, при това в сравнително компактни обеми.
В наши дни, атмосферните бензинови двигатели вече стават отживелица и турбоагрегатите са основните при пазара на нови коли - тенденция, започнала с екологичните изисквания и стандарти, довели до появата на "даунсайзинга" и продължена със заклеймяването на дизела като основен виновник за замърсяването.
Мнозина потребители обаче все още се страхуват от колите с турбодвигатели и продължават да търсят машини с атмосферни мотори. Основните опасения са, че турбините са капризни и чупливи, че разходите за поддръжка са големи и т.н. И наистина, ако говорим за по-стари коли, проблеми може да има. Особено в България, където всичко на Горубляне е с пробег 136 или 163 хиляди километра и скоро след покупката на кола с турбо, компресорът нерядко "гръмва". Някои неща за турбото са верни и изискват внимание (най-проблемите турбомотори вижте тук); други обаче са същински отживелици, които нямат отношение към модерните агрегати.
5 мита за бензиновите турбодвигатели (ГАЛЕРИЯ)
В миналото турбодвигателите са страдали от силно нелинеен характер на въртящия момент. Отначало при ниски обороти колата няма тяга, а след това, когато отработените газове завъртат турбината, имаше рязък скок на тягата. Което е изисквало повишена концентрация от шофьорите, за да могат винаги да поддържат правилните обороти.
Но сега е точно обратното- много широката зона на максимален въртящ момент и високите му стойности при ниски обороти правят карането по-плавно и комфортно.