5 мита за турбодвигателите, в които още вярваме

При появата си, турбодвигателите са били достояние предимно на бързи спортни коли. Генезисът на тези агрегати е от моторните спортове, като са си изградили ореола на агрегати, които позволяват висока динамика, мощност и реакция, недостижими за атмосферните мотори по онова време, при това в сравнително компактни обеми.

В наши дни, атмосферните бензинови двигатели вече стават отживелица и турбоагрегатите са основните при пазара на нови коли - тенденция, започнала с екологичните изисквания и стандарти, довели до появата на "даунсайзинга" и продължена със заклеймяването на дизела като основен виновник за замърсяването.

Мнозина потребители обаче все още се страхуват от колите с турбодвигатели и продължават да търсят машини с атмосферни мотори. Основните опасения са, че турбините са капризни и чупливи, че разходите за поддръжка са големи и т.н. И наистина, ако говорим за по-стари коли, проблеми може да има. Особено в България, където всичко на Горубляне е с пробег 136 или 163 хиляди километра и скоро след покупката на кола с турбо, компресорът нерядко "гръмва". Някои неща за турбото са верни и изискват внимание (най-проблемите турбомотори вижте тук); други обаче са същински отживелици, които нямат отношение към модерните агрегати.
 
    
5 мита за бензиновите турбодвигатели (ГАЛЕРИЯ)

4 от 5 | 5 мита за бензиновите турбодвигатели

Мит №4: турбодвигателят не трябва да се гаси веднага
Преди време, лагерите на турбинния вал се охлаждаха само с масло, така че трябваше при спиране, двигателят да се остави да поработи на празен ход, защото при спиране на мотора, спираше и маслената помпа. Тогава, за да не чакат няколко минути, немалко собственици поставяха така наречените "турбо таймери".

Сега, обаче, няма нужда от това - турбините в съвременните двигатели имат канали за антифриз, а циркулацията му се осигурява от електрически помпи, които могат да работят автономно.