5 мита за турбодвигателите, в които още вярваме

При появата си, турбодвигателите са били достояние предимно на бързи спортни коли. Генезисът на тези агрегати е от моторните спортове, като са си изградили ореола на агрегати, които позволяват висока динамика, мощност и реакция, недостижими за атмосферните мотори по онова време, при това в сравнително компактни обеми.

В наши дни, атмосферните бензинови двигатели вече стават отживелица и турбоагрегатите са основните при пазара на нови коли - тенденция, започнала с екологичните изисквания и стандарти, довели до появата на "даунсайзинга" и продължена със заклеймяването на дизела като основен виновник за замърсяването.

Мнозина потребители обаче все още се страхуват от колите с турбодвигатели и продължават да търсят машини с атмосферни мотори. Основните опасения са, че турбините са капризни и чупливи, че разходите за поддръжка са големи и т.н. И наистина, ако говорим за по-стари коли, проблеми може да има. Особено в България, където всичко на Горубляне е с пробег 136 или 163 хиляди километра и скоро след покупката на кола с турбо, компресорът нерядко "гръмва". Някои неща за турбото са верни и изискват внимание (най-проблемите турбомотори вижте тук); други обаче са същински отживелици, които нямат отношение към модерните агрегати.
 
    
5 мита за бензиновите турбодвигатели (ГАЛЕРИЯ)

2 от 5 | 5 мита за бензиновите турбодвигатели

Мит №2: турбодвигателят трябва да използва само високооктаново гориво
В случая на доста форисраните двигатели при "горещите" автомобили, това, естествено, е вярно и задължително. Както и при така наречения "чип тунинг", когато се увеличава "надуването" на турбината, също трябват повече октани, за да се избегнат детонации.

Но при стандартните машини с по-ниска мощност няма проблем да се използва масовия бензин А-95 (в някои държави използват дори 92 и 93). Така де, никой не е виждал някоя бюджетна Dacia (или Suzuki) да се реди на колонката с 98- или 100-октаново гориво...