Как еволюираха автомобилните екрани

Не бе особено далеч времето, когато автомобилите не бяха просто "таблети на колела", а машини, на които да ценим дизайна, динамиката, комфорта и надеждността. Всчики се заглеждаха по линии, скосявания, пространство, характеристики на двигателя и прочее. А най-важното в салона на една кола бе да е просторен (или пък спортен), с качествени материали и добре подбрани цветови комбинации.

В наши дни някои от гореспоменатите качества все още се ценят, но на преден план излезе битката за това, кой производител ще предложи по-добра информационно-развлекателна система, колко интуитивна и функционална ще е тя и с колко голям екран ще бъде контролирана. И сякаш фирмите оставиха на заден план основите ценности, които ги изградиха през всички онези десетилетия.

Факт е, че настоящите (и още повече бъдещите) потребители на автомобилите, живеейки в един все по-свързан и дигитализиран свят, искат да са в крак с модата и колата им да предлага същото ниво на свързаност както мобилния телефон или компютъра. И това може би ще продължи да се отразява на дигиталните автомобилните екрани, чиито живот в края на миналия век започна с малки дисплейчета, подобни на електронен часовник, а сега достига до абсурдно огромни размери и все повече (нужни или не) функционалности. В галерията ни проследяваме как се стигна дотук:

Как еволюираха автомобилните екрани (ГАЛЕРИЯ)

8 от 9 | Как еволюираха автомобилните екрани

Mercedes EQS и ерата на Hyperscreen
Неусетно стигаме и до настоящия император на екраните: Mercedes-Benz EQS и неговият опционален Hyperscreen. По-конкретно, това са три отделни екрана ( два 12,3-инчови и един 17,7-инчов), но всички са под един общ 56-инчов панел от закалено стъкло Gorilla glass.

Системата не само има повече мощност от тази на компютрите, контролиращи мисията на Аполо 11 до луната, но кабината прилича на космическа капсула, която може да заведе пасажерите си до базов лагер на Марс.

Въпросът тук е докъде би могла да продължи битката на автомобилните екрани оттук насетне?