Как в Съветския съюз направиха камион... на дърва

В един стар виц за напредничавостта на съветската техника се казваше, че при катастрофата на най-новия съветски самолет жив останал само огнярят. Но във всеки добър виц има и частица истина: в СССР действително са разработвани превозни средства на въглища и дърва, и то в продължение на десетилетия.
 
  

НАМИ-018
  
 
Звучи куриозно, но една от най-богатите на петрол страни в света дълги години се е задъхвала от недостига му. До разработването на сибирските находища единственият източник на горива в СССР е Кавказ - а и доставките оттам до тайгата са, меко казано, проблематични заради климатичните условия и липсата на пътища.

Затова автомобилният институт НАМИ в началото на 50-те предлага практична според него алтернатива за Сибир - камион, който се задвижва от парен двигател и ползва за гориво дърва. Експерименталният образец с име НАМИ-018 се появява на бял свят през 1952 година.

При това изглежда впечатляващо за онази епоха - мощност от 125 конски сили и възможност за превключване на 4х4 предавка чрез вискомуфи. Товароносимостта е 6 тона. Камионът спокойно се справя и при екстремните температури на северен Сибир.
 
  

НАМИ-012 - същата технология, но само със задно предаване. От този модел са построени повечко бройки, някои от които са оцелели и до днес
 
   
Машината е дадена за полеви изпитания на предприятие за добив на дървесина и е ползвана като влекач. Изпитателите остават доволни от качествата й, с изключение на едно - твърде големия разход. Парният камион се нуждае от няколко килограма дървесина... на километър. За изминаването на 100 километра са нужни средно 450 килограма дърва. 200-литровият резервоар за водата също трябва да се допълва честичко.

Заради това в крайна сметка комисия преценява, че проектът е подходящ само за райони, в които доставките на петролни горива са наистина твърде сложни. Работата по НАМИ-018 скоро е замразена.

Впрочем това не е единственият опит на съветската автомобилна промишленост да използва алтернативни горива и задвижвания. Галерията долу ще ви напомни някои от другите такива експерименти.

Съветските коли на алтернативно гориво (ГАЛЕРИЯ):

4 от 10 | Алтернативните съветски автомобили

И дори въглища!
Ограниченията в скоростта скоро пренасочват усилията на инженерите към камионите. В НАТИ от 1936 година серийно се произвежда ЗИС-13 с газов генератор на дърва, с мощност 45 коня, а после и ЗИС-21А. Общо са сглобени 17 000 бройки.
Направени са и 45 бройки ЗИС-31 на въглища.
Подобни проекти има и ГАЗ - отново с твърде ниска скорост, и доста претенциозни откъм обслужване (инструкцията предписва на всеки 150 км да се изпуска кондензатът и на всеки 200 - да се почиства основно охладителят). Но при дефицита на бензин през войната и непосредствено след нея, газогенераторните машини са добра алтернатива, и се правят чак до 1958.