В един стар виц за напредничавостта на съветската техника се казваше, че при катастрофата на най-новия съветски самолет жив останал само огнярят. Но във всеки добър виц има и частица истина: в СССР действително са разработвани превозни средства на въглища и дърва, и то в продължение на десетилетия.
НАМИ-018
Звучи куриозно, но една от най-богатите на петрол страни в света дълги години се е задъхвала от недостига му. До разработването на сибирските находища единственият източник на горива в СССР е Кавказ - а и доставките оттам до тайгата са, меко казано, проблематични заради климатичните условия и липсата на пътища.
Затова автомобилният институт НАМИ в началото на 50-те предлага практична според него алтернатива за Сибир - камион, който се задвижва от парен двигател и ползва за гориво дърва. Експерименталният образец с име НАМИ-018 се появява на бял свят през 1952 година.
При това изглежда впечатляващо за онази епоха - мощност от 125 конски сили и възможност за превключване на 4х4 предавка чрез вискомуфи. Товароносимостта е 6 тона. Камионът спокойно се справя и при екстремните температури на северен Сибир.
НАМИ-012 - същата технология, но само със задно предаване. От този модел са построени повечко бройки, някои от които са оцелели и до днес
Машината е дадена за полеви изпитания на предприятие за добив на дървесина и е ползвана като влекач. Изпитателите остават доволни от качествата й, с изключение на едно - твърде големия разход. Парният камион се нуждае от няколко килограма дървесина... на километър. За изминаването на 100 километра са нужни средно 450 килограма дърва. 200-литровият резервоар за водата също трябва да се допълва честичко.
Заради това в крайна сметка комисия преценява, че проектът е подходящ само за райони, в които доставките на петролни горива са наистина твърде сложни. Работата по НАМИ-018 скоро е замразена.
Впрочем това не е единственият опит на съветската автомобилна промишленост да използва алтернативни горива и задвижвания. Галерията долу ще ви напомни някои от другите такива експерименти.
Съветските коли на алтернативно гориво (ГАЛЕРИЯ):
Доста по-големи надежди се възлагат на няколко експериментални машини с газови генератори. Първата е създадена от НАТИ и А. Пелцер през 1935 на базата на лекия автомобил ГАЗ-А. Газовият генератор е доста компактен и спокойно се побира в багажника. Степента на сгъстяване е 6.29. През 1935 колата изминава пробега Москва - Киев - Москва с максимална скорост 70 км/ч. Едно зареждане на 60-килограмовата бутилка стига за 150 км.
По-късно Пелцер прави газогенераторна ГАЗ-М1, разработена на базата на френския Panhard-Levassor. Мощността е 37 конски сили, максималната скорост - 67 км/ч.