За XXI век литиево-йонната батерия е това, което беше петролът за XX век. Тя вече изцяло е превзела смартфоните и лаптопите ни и, ако се осъществят плановете на политици като лидерите на ЕС, Си Дзинпин и Джо Байдън, съвсем скоро ще превземе и автомобилите. Мнозина виждат в нея и начина най-после да постигнем ефективно използване на енергия от слънцето и вятъра, без сегашната необходимост да се поддържат скъпи и замърсяващи дублиращи мощности.
Корейският гигант Samsung представи преди година прототип на батерия с твърд електролит, която има енергийна плътност над 900 втч за литър, и минимум 1000 цикъла без загуба на капацитет. Производството в по-големи размери все още е проблем
Има само един малък проблем: сегашната литиево-йонна батерия не може да изпълни всички тези очаквания. В нея има твърде много непреодолими ограничения - до такава степен, че за последните 30 години технологията почти не се е променила. Всъщност дори собственият й създател, Нобеловият лауреат проф. Джон Гудинъф, сега работи по създаването на заместника й - батерията с твърд електролит.
12 причини защо ни трябват нов тип батерии (ГАЛЕРИЯ):
Очакванията бяха, че с все по-масовото производство на батерии цената им ще върви надолу заради икономии от мащаба. Но всъщност се случва тъкмо обратното: цената е на път да тръгне нагоре заради растящото търсене на суровини.
Освен лития (около 50-60 кг), една съвременна автомобилна батерия съдържа доста големи количества никел, кобалт, графит - от порядъка на 10, 20 и повече килограма.
Бумът в продажбите на електромобили през миналата и тази година направи чудеса с цените им. Никелът, който се търгуваше около 11 000 долара за тон преди три години, сега е 16 000 долара, а за кратко през февруари достигна дори 20 000. Кобалтът от 31 000 долара в началото на годината е 49 750 сега. Медта - незаменима суровина за електрическите системи - скочи от 5000 до около 9000 долара за тон. Това е добра новина за концесионерите на медните находища в България, но не толкова добра за купувачите на електрически автомобили.