В наши дни хората си купуват автомобили заради дизайна им, технологиите и най-важното - скоростта, която могат да развият. Тя обаче е и източник на опасност, който пряко влияе върху броя на пътно-транспортните произшествия, а също така и върху последствията от тях. Затова и Световната здравна организация посочва именно скоростта като основната причина за тежките последствия от катастрофи и съответно компаниите-производители масово въвеждат електронен ограничител на скоростта.
Какво обаче представлява тази система? На първо място, всеки трябва да бъде наясно, че това не е детайл, който водачът или механик в сервиза може да пипне и съответно да изключи, като разкачи някой кабел. Той представлява програма, която е част от електронния блок за управление и в зависимост от нейните алгоритми тя не позволява увеличение на оборотите, като така пречи на автомобила да развие зададената му скорост.
Най-често с тази функция са оборудвани бързите и мощни спортни коли, за да може техните водачи да бъдат спасени от сериозни санкции за нарушаване на скоростния режим. А също така и от евентуална смърт в тежък инцидент на пътя, тъй като далеч не всеки шофьор има достатъчно опит да се справи в опасна ситуация на пътя, когато скоростта е много висока.
Първото ограничение на скоростта за автомобили е въведено със закон в щата Кънектикът (САЩ) на 21 май 1901 година. Документът регулира правото на движение на превозните средства, като им забранява да развиват повече от 12 мили (19 км/ч) в градския условия и над 15 мили (24 км/ч) извън града.
В наши дни максималната скорост при повечето германски автомобили е ограничена по електронен път на 250 км/ч. Тази идея е на компаниите Audi, BMW и Mercedes-Benz, които сключват джентълменско споразумение за поставяне на подобен лимит на своите автомобили. Това става през 1987 година, когато на бял свят излиза второ поколение на флагмана на баварския производител BMW, чиято най-мощна версия - 750i, получава V12 двигател.
С времето обаче споразумението между трите германски производителя за лимит на скоростта от 250 км/ч постепенно започва да губи сила. Компаниите се увличат по създаването на все по-мощни спортни коли, както и на "напомпани" версии на своите модели. В надпреварата за висока скорост се включват и тунинг-ателието, за които това е особено важно.
В крайна сметка, клиентите са готови да плащат за коли, които им дават още по-вълнуващо представяне на пътя. Съответно, те получават автомобили с преместен (или липсващ) ограничител на скоростта. Сега инженерите на всяка водеща компания лесно могат да заобиколят тази електронна "юзда", която спъва колите им. Това става препрограмиране на блока за управление или с поставянето на допълнителни залъгващи устройства. Някои производители дори още при проектирането на автомобила добавят "секретен режим", чието активиране позволява именно прескачането на ограничителя за максимална скорост.
В същото време борците за безопасност на движението и еколозите активно настояват всички нови автомобили, без изключение, да бъдат оборудвани с ограничител на максималната скорост. Те са категорични, че подобни мерки ще намалят броя на катастрофите и съответно на хората, загинали в тях. Помощ в това отношение трябва да им окаже "умната" система за ограничение на скоростта ISA (Intelligent Speed Assistance). Тя се задейства само при опасна ситуация на пътя, като използва данни от GPS-а за местонахождението на автомобили, както и информация от камерите за разпознаване на пътните знаци.
Ако водачът превиши разрешената скорост на конкретен участък, ISA първоначално го предупреждава със специален сигнал. И ако той продължи да игнорира информацията, системата се намесва в работата на двигателя, като ограничава неговите обороти. Разговорите за внедряването на тази технология в Европа се водят от 2019 година, като тя първоначално е одобрена от чиновниците от ЕК. Очаква се, че "умните" ограничители на скоростта ще се появяват на всички нови автомобили от 2022 година, а от май 2024 година с ISA ще трябва да бъдат оборудвани всички машини, които се експлоатират в ЕС.
Снимки: Auto.Mail