Камионите на ЗИЛ бяха добре познати в България, в края на социалистическата епоха и в началото на демократичните промени. „Завод имени Лихачева”, както е името зад трибуквената абревиатура, има дълга история, започваща от 30-те години на миналия век, когато започва съществуването си под името ЗИС (завод имени Сталина). Московското предприятие произвежда както различни камиони, така и правителствени лимузини за тогавашния СССР.
Дейността на предприятието, разбира се, не се ограничава само до тези неща. В историята му има и доста необичайни експериментални и тясно специализирани машини. Някои от творенията са останали на ниво прототип, докато други са намерили приложение и са излезли в серия.
Ще ви разкажем за някои от най-екстремните всъдеходни камиони на ЗИЛ, които малко да поразсеят митовете за това, че съветската автомобилна индустрия се базира само на заети чужди решения.
Вижте най-екстремните машини на ЗИЛ (ГАЛЕРИЯ):
По отношение на размерите звярът е наравно със съвременните пълноразмерни джипове: дължина от 5,2 метра, ширина от точно 2 и височина от 2,2.
Всички тези характеристики, обаче, бледнеят на фона на една-единствена - скоростта. Само си помислете, как този могъщ танкер за гориво би могъл да се изстреля до 170 км/ч. Може само да се гадае какво е усетил шофьорът, седнал в луксозна лимузина, когато е изпреварен от камион, движил се с темпо, непостижимо за повечето местни леки автомобили.
През първата половина на осемдесетте години предприятието построява още две Чебурашки, използвайки базата на ЗИЛ-4104 с двигатели с мощност 315 конски сили и кабини от армейския ЗИЛ-131. Те не трябвало да са скоростни и стабилни, а служели за експресни доставки на компоненти и разни други задачи.
В началото на деветдесетте, причудливият хибрид между камион и лимузина имал шанс да се превърне в опростена масова серия за пазара, но това така и не се случило