10-те автомобила, от които СССР нямаше защо да се срамува

Свикнали сме да се отнасяме с насмешка към съветското автомобилостроене: неговите продукти често бяха недодялани имитации на западни образци, произвеждани след това толкова дълго, че изразът "морално остарели" е твърде слаб в случая. Но в същото време има и немалко машини, които предизвикват уважение заради героичните опити на инженерите да приспособят чужди технологии за суровите съветски условия, или да скалъпят нещо работещо от твърде ограничените ресурси, с които разполагат. Ето десет примера за такива машини, чиито създатели няма от какво да се срамуват. Както подобава на съветската действителност, някои от тях си остават само експерименти - доказали качествата си, но въпреки това не стигнали до масово производство.

10-те коли, с които СССР можеше да се гордее (ГАЛЕРИЯ):

13 от 20 | 10-те автомобилни гордости на СССР

ЗИС-127
През 1953 в московския ЗИС (Завод имени Сталина, прекръстен после на Завод имени Лихачова, или ЗиЛ) започват да проектират голям автобус. Целта е новата машина да улеснява връзките между отделни железопътни линии. Така се ражда ЗИС-127 - необикновено комфортна за съветските условия машина, в която за всяко пътническо място има индивидуални вентилатор и лампичка. 32-те места са тапицирани с мек плюш, имат сгъваеми подлакътници и стъпенки за краката. Автобусът е с панорамни стъкла, с комфортна шофьорска седалка и с хидроусилвател на волана.