Те са близки роднини, но не им личи

По-голяма част от сегашните автомобили се строят на общи платформи. Това пести пари, тъй като помага на компаниите да се откажат от разработката и производството на компоненти. Печелят и клиентите, тъй като предлаганите им по-добри агрегати и оборудване струват по-малко.  На мнозина обаче, този подход не им харесва, като техният основен аргумент – поставяне на знак за равенство между два модела, не е никак рационален.

Въпреки това, един от разпространените стереотипи е именно, че „модулните платформи убиват автомобилната индустрия“. По-консервативните хора казват: „Колите преди се правеха с душа, като главни бяха инженерите, а не маркетолозите“. Пуританите са още по крайни: „Сега колите са напълно еднакви“. Нека обаче да им припомним някои напълно различни автомобили от настоящето и от близкото минало, които са изградени на една и съща платформа. Примерите за това са в галерията отдолу:

12 от 13 | Различни автомобили, използващи една и съща платформа

Ferrari Enzo
Ferrari Enzo е автомобил, който не се нуждае от представяне. Кръстен е в чест на своя „баща“, като веднага сред раждането си става златното дете в семейството му. Той е създаден от най-добрите – знаменитият Кен Окуяма отговаря за дизайна, а настройките на управлението са направени от легендата Михел Шумахер, който дори става собственик на една от колите.

Атмосферният V12 предлага 660 к.с. и ускорява от 0 до 100 км/ч за 3,6 секунди. Поведението му на пътя го прави един от най-впечатляващите автомобили в историята. Тиражът му е 400 бройки, като и в момента много колекционери, а и не само те, са готови да платят огромна сума, за да притежават тази забележителна суперкола. Условието за това е не само да имат пари, но и поне 4 други модела на Ferrari в гаража си.

Всички тези примери показват, че използването на общи платформи е добра практика. Преди двайсетина години производителите се чудеха как да направят нов модел, без да фалират. И всеки проект стартираше от нулата. Сега работата е съвсем друга – как да направят нов модел, който не се предлага от никой друг. Дали обаче собственикът на Lamborghini Urus се замисля, че всъщност кара VW Touareg? А шофьорът на Maserati Ghibli усеща ли, че плавното движение на неговият автомобил се дължи на платформата от Mercedes-Benz E-Class W211?

Има и още нещо – модулните платформи дадоха на света автомобили, които не биха съществували, тъй като разработката им щеше да е прекалено скъпа. Примери за това са споменатият вече Urus, а също така Lexus LC 500, Kia Stinger и др.

Снимки: Производителите