Те са близки роднини, но не им личи

По-голяма част от сегашните автомобили се строят на общи платформи. Това пести пари, тъй като помага на компаниите да се откажат от разработката и производството на компоненти. Печелят и клиентите, тъй като предлаганите им по-добри агрегати и оборудване струват по-малко.  На мнозина обаче, този подход не им харесва, като техният основен аргумент – поставяне на знак за равенство между два модела, не е никак рационален.

Въпреки това, един от разпространените стереотипи е именно, че „модулните платформи убиват автомобилната индустрия“. По-консервативните хора казват: „Колите преди се правеха с душа, като главни бяха инженерите, а не маркетолозите“. Пуританите са още по крайни: „Сега колите са напълно еднакви“. Нека обаче да им припомним някои напълно различни автомобили от настоящето и от близкото минало, които са изградени на една и съща платформа. Примерите за това са в галерията отдолу:

13 от 13 | Различни автомобили, използващи една и съща платформа

Maserati MC12
Тези, които не успеят да покрият изискванията, могат просто да си купят Maserati MC12. Тази кола обаче е още по-рядка – от нея са произведени едва 50 бройки, като в Maserati бяха принудени да ги направят, за да може MC12 да получи хомологация за шампионата FIA GT. Това се оказва отличен ход, тъй като през 2005 г. MC12 печели купата на конструкторите в първенството, като побеждава...Ferrari.

Двете коли са почти идентични, но MC12 се оказва едновременно по-бърз и по-бавен от Enzo. Ускорението от 0 до 100 км/ч отнема 3,8 секунди, а максималната скорост е 330 км/ч (срещу 350 на Enzo). Но пък на „Нюрбургринг“ MC12 се оказва със секунда по-бързо, като заслугата за това е на аеродинамиката. По-късно Maserati пуска още 12 бройки във състезателната версия Corsa, след което проектът е приключен.

Всички тези примери показват, че използването на общи платформи е добра практика. Преди двайсетина години производителите се чудеха как да направят нов модел, без да фалират. И всеки проект стартираше от нулата. Сега работата е съвсем друга – как да направят нов модел, който не се предлага от никой друг. Дали обаче собственикът на Lamborghini Urus се замисля, че всъщност кара VW Touareg? А шофьорът на Maserati Ghibli усеща ли, че плавното движение на неговият автомобил се дължи на платформата от Mercedes-Benz E-Class W211?

Има и още нещо – модулните платформи дадоха на света автомобили, които не биха съществували, тъй като разработката им щеше да е прекалено скъпа. Примери за това са споменатият вече Urus, а също така Lexus LC 500, Kia Stinger и др.

Снимки: Производителите