„По-рано правеха двигатели, които изкарваха стотици хиляди километри, а сега всичко е с малък ресурс – и колите, и моторите”. Подобно твърдение може да се чуе често и именно то провокира изданието abw.by да направи списък от двигатели, които могат да изкарат дълги години. И което е по-важното – те все още се срещат при автомобили, движещи се по пътищата.
Renault 1.6 (K7M) 
Този двигател се появява още в средата 90-те години при Renault Megane/Scenic. Създаден е на басата на агрегата К7J с обем 1,4 литра, поставян на моделите Clio, Kangoo и др. Чугуненият блок, алуминиевата глава и отсъствието на допълнителни системи – като такава за промяна на фазите на газоразпределение, правят мотора прост и непретенциозен.
Факт е, че той (особено във версията с 16 клапана) си има и недостатъци – повишен разход на гориво, течове на масло и лошо уплътнине на капака на клапаните. Като цяло обаче това не се отразява съществено на дълголетието му.
Honda 1.8/2.0 (R18A/R20A) 
Доста е трудно да се избере най-добрия двигател на Honda, тъй като те по принцип имат висока недаждност и голям ресурс. Все пак, ако става дума за по-съвременните мотори, това е двойката R18A/R20A с работен обем 1,8 и 2,0 литра. Те могат да бъдат срещнати под капака на Civic, C-RV, Accord и ред други модели.
Веригата на тези мотори издържа 250 000 – 300 000 км, а самите двигатели дори два пъти повече. Основното условие за това те е получават качествено масло и гориво. А също така и да бъдат проверявани редовно.
Mitsubishi 2.0 (4G63) 
Моторът с чугунен блок се ражда през 80-те години, като се поставя на голям брой модели не само на Mitsubishi (Lancer, Eclipse, Galant, Outlander), но и на Dodge, Proton и Hyundai. Неговият най-близък „роднина” е 4G63T, който има турбина и се поставя на знаменития Lancer Evolution.
Като проблем тук може да се отбележи ролките на ремъците, които често излизат от строя, а съща така и уплътнителя на коляновия вал. Неговият ресурс е около 100 000 км. Като цяло обаче моторът е „железен” и често изкарва до 350 000 км, което си е сериозно постижение.
Ford / Mazda 2.0 (Duratec HE / MZR LF) 
Този двигател често достига до 400 000 – 500 000 км., без да се налага да бъде ремонтиран. Той също е с верига, която вероятно за този период ще трябва да бъде сменена. Има и други дребни недостатъци, но като цяло собствениците на Ford Focus, C-Max, Mondeo, Mazda 3, 5 и 6 са много доволни от мотора.
Проблемът при него се появи през 2011 г., когато беше оборудван със система за директно впръскване на горивото. Тя е доста чувствителна към некачествения бензин, който определено не и понася. Системата за изменение на фазите на газоразпределение също с годините се износва.
Toyota 2.4 (2AZ/2AR) 
Четирицилиндровият двигател с обем 2,4 литра се счита за много надежден. Трябва да се отбележи, че до 2008 г. Toyota използваше мотор от серията 2AZ, след което го замени с 2AR. Двата са еднакво надеждни, но при по-стария вариант често се появат дребни проблеми, за които трябва да се внимава.
Алуминиевият блок не е притеснителен, ако моторът се обслужва качествено. Моторът има нужда от редовно регулиране на топлинния датчик. Водната помпа също не е особено надеждна, като често излиза от строя след около 60 000 км.
Chrysler 3.3 и 3.8 V6 (EGA / EGH) 
Моторите на Chrysler V6 с обем 3,3 и 3,8 литра (1990-2011 г.) са истински дълголетници. Те имат голм ресурс и са склонни да „простят” дори неособено качественото обслужване. Мощността им не е кой знае каква (150-180 к.с. при 3,3 и 150-215 к.с. при 3,8), но пък имат прилична тяга и добре си пасват с автоматичната скоростна кутия.
Тези двигатели се поставят на Chrysler Voyager/Dodge Caravan, Chrysler Pacifica, на всъдехода Jeep Wrangler, както и на по-длабо известните модели Chrysler New Yorker, Dodge Intrepid и др.
Слабите им места са ръждясването на металните елементи, както и течове от антифриз и масло. Тези мотори са алуминиеви и не обичат прегряването. Проблеми има и когато собствениците на колите решат да им сложат газови уредби, тъй като настройката е доста сложна.
Mercedes 5.0 V8 (M113) 
По принцип всички мотори от серията M113 са добри, но в случая избираме версията с 5,0-литров V8 с 306 к.с. Той се поставя от 1998 до 2011 г. на модели като G500, S500, SL500, CL500, E500, ML500 и др. При излизането си двигателят е сочен като оптимално съотношение между надеждност, мощност и икономичност. Блокът и главата на цилиндрите са от алуминий. Ресурсът на този агрегат е 500 000 км, като единствено веригата не може да изкара толкова.
Като единствена слабост се сочи разходът на гориво, който с течение на времето се увеличава и може да достигне до 2 литра повече при интензивно каране, когато двигателят работи на високи обороти.
Снимки: abw.by
11
