Споровете за това коя автомобилна марка е премиум и коя не, не спират. Те са яростни, безкрайни и безплодни. Най-често те засягат японските брандове, като тези, които бързат да ги включат в този елитен клуб, са по-малко от противниците на подобно твърдение. Долкото то обаче има почва? Предлагаме ви мнението на журналиста Eдуард Раскин, с което никой не е длъжен да се съобразява. 
„Хората имат навик да променят правилата на дадена игра, като на тях им изнася. И автомобилното производство не прави изключение. Разбира се, тук нещата са подчинени най-вече на продажбата на автомобили. Колкото са по-елитни те, толкова по-големи приходи носят. Факт е, че съществуват доста противоречиви класификации, но все пак трябва са се търси и ясен критерии относно всеки един модел на пазара.
Самото определение „премиум”, което се дава на различни класове автомобили, не същестува. То всъщност посочва класата или породата на дадена марка и е напълно условно и субективно. Все пак и при него може да бъде въведен някакъв критерий, като се изхожда от самия термин - praemium на латински означава „приемущество, отличие”.
На първо място, той трябва да посочи техническото съвършенство на конструкцията на автомобила и на неговите агрегати, които да осигуряват ергономичност и превъзходни качества на пътя. На второ – да притежава нещо наистива уникално, което да отделя марката от останалите. И на трето, но не на последно – да носи име, което да е част от световната история и култура. Име, което да ражда легенди и митове за таланта на инженери, дизайнери и ръководители.
За европейците, на тези критерии отговаря голямата германска тройка – BMW и Mercedes-Benz заради тяхната 100-годишна история, както и Audi, който носи славата на легендарната Auto-Union. Баварците са уникални заради великолепната им управляемост, а щутгартци – заради страхотния комфорт. При марката от Инголщад нещата не са толкова ясни, тъй като те се опитват да достигнат и двете.
В същото време американците си имат собствени кумири - като Cadillac, който е основан в началото на XX век и прави елитни коли за президенти и милиардери. Всичко това прилича на снобизъм, но пък принадлежността към „премиума” носи дивиденти – цените се вдигат и марките печелят. За сравнение - Skoda Superb е впечатляващ автомобил, предлагащ качество, лукс, удобство и технологии, но струва горе-долу колкото хечбека BMW 1-Series. 
Славата е доста привлекателна и мнозина не могат да устоят. Пример за това са японците. Toyota предлага свои модели под марката Lexus, която определя като „премиум”. Само че доколко този бранд се отличава и превъзхожда останалите? Та той бе създаден едва преди 30 години от рекламната агенция Saatchi&Saatchi и консултатнската компания Lippincott&Margulies с чисто маркетингова цел. И предлага модели на Toyota с преработен дизайн, които са натъпкани с много скъпи опции.
Тези автомобили нямат гръмки победи на пистата в своята история, не са били собственост на кралски особи и не поразяват със стил или иновационни технологии. Да, може да се отличават с надеждност, но като правило разчитат на двигатели със зверски апетит и слаба динамика. Та първият турбомотор при Lexus се появи съвсем наскоро – при кросоувъра NX. А опитът Lexus GS да стане кокурент на BMW 5-Series се оказа пълен провал. Същото важи и за модела ES, който трябваше да си съперничи с E-Class на Mercedes-Benz.
Като цяло философията на тази марка отразява желанието на Toyota да отмъкне част от американския пазар на Daimler Benz в началото на 80-те години. Идеята да се продават готови вече модели с леко променена външност, под нова емблема и на по-висока цена се оказва успешна. И постепенно се прехвърля по цял свят.
Нещо подобно правят и други японски марки, които се опитват с минимални разходи за разработки на нови модели да получат максимални приходи. Honda предлага Acura, а по аналогична схема Nissan създава Infiniti. Фактът, че в основата на Q30 и QX30 е платформа на Mercedes-Benz не променя кой знае колко нещата.
Примерът на японците и заразителен и след тях в тази посока поеха и корейците. Опитите модели като Hyundai Equus и Kia Quoris да бъде бъдат превърнати в премиум-модели доведоха до създаването на нов бранд Genesis. Той също има претенции за премиум, въпреки че е само на година. 
Далеч съм от мисълта, че голямата германска тройка е идеална. Нейните автомобили, както и тези на американските компании, претендиращи да са премиум, си имат своите недостатъци. Доказателство за това е, че всяка година падат все по-надолу в класациите за надеждност, в които начело са именно японци и корейци. Това обаче съвсем не означава, че пътят към елитния клуб е отворен за всеки. По-скоро, случилото се през последните години сочи друго – този клуб логично върви към своя край, който не е далеч”.
Снимки: Производителите
15
