Nissan Micra

Лично

Икономичен и компактен

Разумно

Дойде момента, в който и жена ми поиска собствена кола и след кратка дискусия бях „убеден“, че тази кола ще бъде именно Нисан Микра К12. Тези коли имат относително висока цена на вторичния пазар поради факта, че доста хора ги мислят за японски. Всъщност колата се прави в Съндърланд, Великобритания. Моята конкретно е произведена 2006г., с дизелов двигател Рено К9К или иначе казано няма нищо японско в нея! По същество. Мотора, както спомнех е познатия 1.5 Dci на Рено с 82к.с., който са достатъчни за купето да подържа прилична динамика дори на магистралата. При 3 500 об/мин. скоростта е максимално разрешената 140км/ч, а разхода 5.3 л. на 100 км. с включен климатик. Максималната скорост е 190 км/ч и се достига относително лесно, като колата остава стабилна и лесно контролируема. Разбира се, това не е основното предназначение на тази сапунерка, но все пак е добре да се знае, че може да прави и това упражнение. На първокласен път при 2 500 об/мин. се поддържат 110 км/ч при разход 4.3 л. отново с включен климатик, двама човека и багаж. Мотора има разумен въртящ момент над 1800 об/мин и изкачванията не са проблем. В купето е относително комфортно и тихо. Волана е с електро –хидро усилвател и променя съпротивлението си прямо скоростта на движение. Усещането е добро. При бързи завой се усеща късото междуосие и трябва да се внимава. При бавни завой, се усеща тежкия мотор и има подчертана тенденция към недозавиване. Явно и Нисан са го усетили и окачването е настроено за да го парира…донякъде! В града обаче нещата са малко по различни и това е странно понеже Микра, би трябвало да е градска кола. Проблема е в скоростната кутия. Първите предавки идват къси и в комбинация с късия оборотен диапазон, много често се налага смяна от втора на трета и обратно. Това прави колата ненужно динамична. Става така, че примерно с 50 км/ч втора скорост е къса а за трета е рано. Изисква се прекалено честа смяна на предавките. Усещането на лоста при превключване синтетично, но стегнато, а хода е къс и директен. Общо взето изисква внимание и концентрация. Двигателя е доста шумен и груб в ниските обороти. Колата е маневрена, стъклата са големи, всички уреди са добре видими и ясно четливи. Контролите са логични и добре разположени. Огледалата са малки. Има множество места за съхранение на предмети, поставки и огромна жабка. Задните маста са просторни и напълно функционални, дори и за дълг път. За пътниците отзад има места за съхранение на бутилки от 1.5 л. в корите. Като цяло мястото в купето е щедро за този клас. Волана е малък, удобен добре тапициран с управление на някой функции, като радио и борд компютър. Самия компютър показва среден разход, температура, оставащи километри до зареждане и оставащи километри до смяна на маслото. Заводското радио е със CD-player, без MP3 и без AUX, но качеството на звука е много прилично за този клас. Моята кола е с климатик, има опции с климатроник, но той обикновено е в пакет с безключов достъп и автоматични чистачки, което звучи примамливо, но за 9 + годишна кола създава повече проблеми, отколкото удобство. Има много случай на багажници, който се отварят сами в движение, чистачки който се включват без дъжд. Много удобна опция е регулирането на задната седалка. Тя е на шина, както предната и може да се мести напред-назад от блажнина и от купето. Така може да избирате, дали искате още място в багажника или повече място за пътниците на втория ред. Материалите в купето са откровено евтини, но в този клас има и по зле. Тапицерията е плюшена. Седалките са удобни и дават добра странична опора, макар да изглеждат като столче за детска стая от Джъмбо. Имат и регулируема лумбална опора! Цената на частите по мотора е ниска, съединителя е евтин, масла и филтри също, все пак това е Дачия. Гумите са „крив“ размер и са скъпи. Едрогабаритни части има втора употреба. Поддръжката и е достъпна. При мен се наложи рециклиране на дюзи, което е типичен проблем за тези мотори. За щастие другите скъпи консумативи-турбо и ГНП не са проблемни. Не бих могъл да направя адекватно заключение за тази кола. Някак си не мога да реша дали я харесвам или не. Жена ми си я обича, за мен това е достатъчно.