ID.4: тестваме най-важния нов Volkswagen от Golf I насам

Това, което виждате, е - ни повече, ни по-малко - най-важният модел на Volkswagen, още откакто излезе първият Golf преди почти половин век.  
  
   
 
  
   
РАЗБИРА СЕ, НАПЪЛНО ВЪЗМОЖНО Е ДА СМЕ ВИ КАЗАЛИ нещо подобно и миналата година, когато тествахме ID.3. Но тази кола е още по-важна. ID.3 беше моделът, който да покаже бъдещето - новото електрическо начало за Volkswagen.
ID.4 е колата, която трябва да носи печалбите в това бъдеще.
 
  

  
   
Защо четворката е по-съществена от тройката ли? Първо, защото е кросоувър, а бъдещето принадлежи именно на тях, напук на екологията. И второ, защото за разлика от ID.3 това е глобален модел, който ще се произвежда на три различни континента и трябва не само да укрепи доминацията на Volkswagen в Китай, но и най-после да отвори за германците толкова отдавна лелеяния американски пазар.
  
  

   
   
Нуждата да се хареса на всички от Хюстън до Урумчи си има и цена: дизайнът. ID.4 е приятен за окото, с хармонични пропорции и достатъчно различен от конвенционалните модели, за да става ясно от пръв поглед, че е електромобил. Но някак си е лишен от дързост.
  
   

   
   
ОТ ДРУГА СТРАНА, ИНТЕРИОРЪТ НАПЪЛНО КОМПЕНСИРА. Години наред ни обещаваха, че електромобилите ще позволяват съвсем различно вътрешно пространство. Ето най-после един, който изпълнява обещанието. Е, няма диван и аквариум с рибки, а добре познатите гледащи напред седалки и волан. Но почти нищо освен тях. Приборите, повечето бутони и дори скоростният лост са монтирани върху конзолата на волана, и се местят с него. Необичайно е, но и доста удобно. И оставя необикновено много място за вас самите. ID.4 е с размерите на компактен кросоувър, но пространството вътре е като в автомобил от по-голям клас. Задната седалка е мъничко повдигната заради батерията в пода, и пак си остава удобна и за високи хора. Багажникът побира внушителните 543 литра.
 
   

   
    
Материалите вътре са приятни на допир, седалките са комфортни, а пробягващата под предното стъкло светлина, с която колата сякаш общува с вас, е симпатично решение.

Не толкова симпатична е обаче фанатичната обсебеност на Volkswagen от сензорните повърхности. Всичко се управлява с такива сензорни бутони - звукът на аудиосистемата, климатикът, сенникът на стъкления покрив. Даже задните стъкла си нямат свои отделни бутони, а ползват тези за предните, след като докоснете сензора за превключване. Честно казано, ползата от тази промяна напълно ни убягва.
  
  

  
   
Информационната система е с хубава графика и предостатъчно функции. Но управлението им е всичко друго, само не и интуитивно. Простото включване на климатика ни отне пет минути и десетина опита. Разбира се, когато си купите колата, бързо ще свикнете и няма да ви прави впечатление. Някои недомислия ще бъдат коригирани и с редовните дистанционни ъпдейти, които Volkswagen обеща да прави на всеки два месеца.
 
  

   
    
ПРЕДПОЛАГАМЕ, ЧЕ ВЕЧЕ НЯМАТЕ ТЪРПЕНИЕ да стигнем до най-важния въпрос: за обхвата. ID.4 се предлага с два различни размера на батерията. По-малката, с използваем капацитет 52 киловатчаса, е достатъчна за 346 километра пробег по WLTP. По-голямата, която тестваме ние, е 77 киловатчаса и според брошурата минава между 478 и 524 километра. Но какво означава това в истинския свят?
   
   

  
   
В първия ден от теста минахме малко над 150 км от София до Белчин, после до Самоков и обратно до София: разнообразен път с планински изкачвания, завои, спирания и резки ускорения. На финала ни оставаше заряд за още 275 км, което е много добър показател. Но на другия ден дойде време за най-голямото изпитание за всеки електромобил. Магистралата.
  
  

      
    
Магистралните скорости са убийствени за обхвата на електрическите коли. Ние искаме да отидем от София до Пловдив и после да се върнем, без да внимаваме излишно с газта. През нощта сме заредили батерията и на тръгване компютърът показва 419 километра обхват. По пътя поддържаме средна скорост 130 километра в час, с изключените на десетината минути под проливен дъжд. До Пазарджик сме изминали 90 километра, а обхватът е намалял само с 60 - добър знак.
 
  

  
   
ВПРОЧЕМ ТУК Е МОМЕНТЪТ ДА ПОГОВОРИМ МАЛКО ЗА ПАРИ. Това, което направихме предната вечер, е да извадим един кабел от багажника, да го закачим за стенното зарядно и за колата, и после да заключим колата. Отне по-малко от минута. И в замяна на това чутовно усилие на сутринта имахме 420 километра обхват. На цена, при сегашната нощна тарифа на CEZ, около 12 лева. Аналогичен бензинов автомобил, който харчи около 8 литра за 100 км, за същата дистанция ще ви поиска 65 лева.

Ако годишно изминавате обичайните 15 000 километра, това са 1800 лева икономия. За пет години стават 9000 лева. Все още не е достатъчно, за да компенсира ножицата в цената на електромобила спрямо бензиновия. Но го доближава доста. Само че това важи единствено когато имате собствен гараж.
Ползването на външни и бързи зарядни станции е само за спешни случаи и на дълъг път. От една страна, защото бързото зареждане вреди на батерията. От друга, защото излиза доста по-скъпо. Иначе на 50-киловатова станция са нужни само 53 минути, за да се допълни капацитетът от 5 до 80 процента.
 
  

      
     
КОЛКО СТРУВА САМИЯТ ID.4 ЛИ? Горе-долу колкото и конкурентите му. Базовата версия Pure със 148 конски сили и 52 киловатчаса батерия е малко над 73 000 лева. Нашата Pro Performance, с голямата батерия и с 204 коня мощност, е почти 89 000 лева. И включва доста неща: 18-цолови алуминиеви джанти, LED светлини, рейки на покрива, климатроник, 10-инчова мултимедия.

Междувременно стигаме до Пловдив: 126 изминати километра, обхватът е намалял само със 100. Всичко изглежда под контрол. Карането из града ни напомня друго предимство на тази кола: компютърът през цялото време черпи информация и от GPS, и от радарите, и настройва рекуперацията така, че да е максимално ефективна. Ако пред вас има препятствие или предстои кръстовище, я засилва. Ако предстои дълго спускане, почти я изключва. Няма никакъв смисъл да се мъчите ръчно да превключвате в режима B - компютърът е много по-ефикасен от вас.
 
  

    
     
Избраният от нас маршрут има и една специфика: когато пътувате от София до Пловдив, наклонът е във ваша полза.  Когато пътувате от Пловдив към София, е точно обратното. За около 50 км до Траянови врата вече сме загубили над 100 от обхвата. Но все още няма основания да се тревожим.

ID.4 Е ДОСТА ПРИЯТЕН ЗА КАРАНЕ в такива условия - безшумен, солидно стъпил на асфалта, с прецизни реакции на волана и газта. Не бихме го нарекли чак вълнуващ, но се усеща напълно компетентен. Максималната скорост е ограничена на 160 км/ч. Ускорението от 0 до 100 км/ч (8.5 секунди) няма да ви смае. Но пък въртящият момент на електромотора е достъпен веднага, щом го поискате, и изпреварването е удоволствие. Дори и теглото не е голямо - като за електромобил, разбира се. С голямата батерия кросоувърът тежи 2020 килограма. Засега ID.4 е само със задно предаване, макар че предстои да се появи и вариант с два мотора и задвижване на четирите колела.
 
  

  
   
Изкачването все пак си каза думата и на влизане в София вече имаме 160 километра обхват. Само че това са 160, изчислени при висока скорост и неблагоприятен наклон. Така че тази кола съвсем спокойно може да ви закара до морето, без да се налага да сте особено внимателни със скоростта, и най-много с цената на една кафе пауза.
Дали това ще е достатъчно, за да се окаже ID.4 глобален завоевател? Това вече не зависи от нас, а от хората в Хюстън. И в Урумчи.

Още снимки от теста на ID.4 вижте в ГАЛЕРИЯТА:

31 от 32 | Volkswagen ID.4 тест драйв