Спасяването ДВГ е на път да остави хиляди без работа

Повече електромобили означава по-малко двигатели с вътрешно горене, сглобени в европейските заводи. Но дали това автоматично води до срив на заетостта в автомобилната индустрия на Стария континент до 2035 г.? Нов анализ на Международния съвет за чист транспорт (ICCT) дава неочаквани отговори, като изчислява за първи път в такъв мащаб влиянието на CO2 стандартите върху работните места.

 
  
 
  
В момент, когато Европейският съюз обсъжда евентуално смекчаване на целта за продажба само на автомобили с нулеви емисии през 2035 г., залозите за заводите в Германия, Франция, Италия, Испания и Полша са огромни. Въпросът е къде ще се произвеждат бъдещите електромобили, техните батерии и зарядна инфраструктура, и от кого. Проучването на ICCT очертава три възможни сценария за бъдещето на заетостта в сектора, като някои от резултатите напълно опровергават масовите очаквания. Анализът стъпва на текущата рамка за намаляване на емисиите, която на практика изисква преминаване изцяло към батерийни електромобили до 2035 г.

Трите пътя пред европейските заводи

Първият сценарий разглежда запазване на текущите стандарти. Ако ЕС задържи правилото всяка нова кола през 2035 г. да бъде електрическа, общата заетост в автомобилното производство ще остане стабилна, отчитайки лек ръст от около 2% спрямо 2025 г. Бурното развитие на екосистемата около електромобилите напълно ще компенсира загубата на кадри от производството на конвенционални автомобили. В този случай се очаква 68% от продадените в Европа електромобили и плъг-ин хибриди да бъдат произведени на местна почва.

 
  
 
  
Вторият вариант включва активна индустриална политика. Ако към строгите CO2 норми се добави и агресивна стратегия за стимулиране на местното производство на електромобили и батерии, заетостта ще скочи с 10 процента. Това означава около 320 000 нови работни места в цяла Европа. При такова развитие делът на локално произведените електрифицирани автомобили ще достигне 75%, задържайки огромна добавена стойност в рамките на европейската икономика.

Парадоксът: Отлагането на забраната води до съкращения

Третият сценарий, който крие и най-големите изненади, предвижда отлагане на забраната. Този вариант измества 100-процентовата електрификация с пет години – за 2040 г. На хартия тази отсрочка изглежда като спасителен пояс за заводите, произвеждащи двигатели и скоростни кутии. На практика обаче, моделът на ICCT прогнозира спад на заетостта с около 6% спрямо 2025 г., което се равнява на загуба на 185 000 работни места. Причината е, че електромобилите ще съставляват едва 60% от продажбите през 2035 г., но само 56% от тях ще се сглобяват в ЕС, тъй като инвестициите и производството просто ще се изнесат към други глобални региони.

 
  
 
  
От неправителствената организация Transport & Environment (T&E) също предупреждават, че подобно отстъпление от целите за 2035 г., съчетано с липса на силна индустриална политика, може да струва на Европа загуба на близо 1 милион работни места и 90 млрд. евро добавена стойност. Този мащаб ясно илюстрира колко критични ще бъдат следващите политически решения за стотиците хиляди служители в автомобилния сектор.