Преди на пазара да се появят гигантските SUV модели с три реда седалки, комбитата често изпълняваха ролята на мултифункционални автомобили. Ярък пример за това е прочутият Ecto-1 от „Ловци на духове“, който, преди да стане машина за лов на призраци, е служил като линейка в Ню Йорк. Но докато колата от филма е преработена от каросерийното ателие Miller-Meteor, други нишови модели – като това Volvo 245 Transfer – са излизали в този си внушителен вид директно от завода.
Ако искате да се потопите дълбоко в историята на този странен модел, ще ви трябва преводач от шведски. Оригиналните брошури го представят предимно като такси, но всъщност автомобилът е бил предлаган като решение за селски линейки и дори за училищни автобуси. Според шведското издание Teknikens Värld, допълнителната дължина е направила колата трудна за маневриране и доста лакома в градски условия. Това обаче е напълно очаквано, когато разтегнеш автомобил, който и без това е бил доста дълъг за стандартите на 1977 г.
За сравнение, стандартното комби Volvo 240 е с дължина от около 4,82 метра, докато 245 Transfer достига внушителните 5,58 метра. Това е само с петнадесетина сантиметра по-малко от грамадния нов Chevrolet Suburban. Разликата в пропорциите е просто поразителна на снимките.
Въпреки странния си външен вид, характеристиките на 245 Transfer се конкурират успешно с тези на модерен SUV с три реда седалки. В стандартната си конфигурация комбито е можело да вози седем души. Версията за училищен автобус обаче е побирала до 11 деца (плюс възрастен шофьор). Пътническите варианти са се продавали също като летищни шатъли и бусове за туристически обиколки.
За клиентите, които са търсели максимално товарно пространство, автомобилът се е предлагал и без допълнителни седалки. Това е осигурявало багажна площ с дълбочина от над 1,8 метра. И да, предлагала се е дори и версия като катафалка. Според историческите данни, от този модел са произведени само 280 бройки.
Макар да разполага с правилния размер и функционалност, на 245 Transfer му липсва едно ключово нещо, което модерните всъдеходи имат в изобилие: мощност. Моделът се произвежда между 1977 и 1982 г., припокривайки се с въвеждането на дизелов двигател в гамата на 240.
Въпреки това, повечето автомобили от серията по онова време излизат от завода с 2,1-литров четирицилиндров бензинов двигател, генериращ скромните 100 конски сили. Липсва точна документация с какви точно агрегати са били оборудвани тези удължени версии, но най-вероятно са били предлагани с двигателите с най-висок въртящ момент, с които шведите са разполагали.
