Ford GT70: забравеното спортно купе с V6 и 240 к.с.

В началото на 70-те Ford подготвя автомобил, който трябва да промени представянето на марката в ралитата. GT70 получава централно-задно разположен двигател, изключително лека каросерия и конструкция, разработена специално за тежките изпитания на специалните етапи. Вместо планираните 500 екземпляра обаче до 1973 г. са произведени само шест автомобила.

Проектът започва, след като Ford преценява, че модифицираните версии на Escort и Cortina вече се нуждаят от по-сериозен наследник. След рали "Монте Карло" през същата година ръководителят на спортната програма Стюърт Търнър и пилотът Роджър Кларк обсъждат необходимостта от изцяло нов автомобил. Задачата е възложена на Лен Бейли, който вече има опит с легендарния Ford GT40.

Бейли разработва стоманено шаси, което позволява използването на различни двигатели, а силовият агрегат е разположен зад пилотската кабина. Окачването отпред е с двойни носачи, задната част използва компоненти, произлизащи от Cortina, а спирането се осигурява от четири вентилирани диска. Каросерията от стъклопласт е дело на италианския дизайнер Ерколе Спада, известен с работата си за Zagato.

GT70 е дълъг около 3,89 м и има междуосие от 2,33 м. Височината е едва 1,12 м, а проектното тегло е под 770 кг благодарение на стъклопластовата каросерия и опростената конструкция. Идеята е съотношението между мощност и тегло да даде на Ford сериозно предимство по тесни и неравни рали трасета.

Основният двигател е 2,6-литров V6, произлизащ от агрегата на Capri RS2600. В по-мощните му версии той развива около 240 к.с., а като алтернатива е предвиден 1,6-литров четирицилиндров Cosworth. И двата двигателя се комбинират с петстепенна механична скоростна кутия.

На хартия GT70 изглежда като сериозен конкурент на леките спортни автомобили с централно разположен двигател. По време на тестовете обаче се появява съществен проблем – шасито не е достатъчно устойчиво на натоварванията при движение по разбити настилки. При преминаване през неравности конструкцията се огъва, което влошава точността на управлението и стабилността.

Това се оказва сериозен недостатък спрямо конкурентите, сред които Porsche 911. Германският модел предлага по-здрава конструкция и по-предвидимо поведение при условията, характерни за ралитата. Междувременно Ford вече разполага и с по-практично решение в лицето на Escort RS1600, който продължава да постига добри резултати.

За да бъде GT70 хомологиран и да може да участва в планираните състезания, Ford първоначално предвижда производството на 500 бройки. Икономиката на проекта обаче се оказва почти непреодолима пречка. Специалното шаси, ръчната изработка и каросерията от стъклопласт правят автомобила прекалено скъп за производство.

За да бъде проектът финансово жизнеспособен, GT70 е трябвало да се продава за около 5000 британски лири. Това е над 1500 лири повече от цената на Jaguar E-Type по това време – разлика, която прави спортния Ford трудно продаваем. Успехите на Escort RS1600 допълнително намаляват необходимостта Ford да инвестира в още един скъп рали автомобил.

През 1973 г. програмата окончателно е прекратена след производството на само шест GT70. Проектът все пак оставя малка следа в историята на Ford – разработените за автомобила четириспицови алуминиеви джанти впоследствие са използвани и при Escort.

През 2002 г. Ford Heritage възстановява един от оцелелите екземпляри и го оборудва с 2,0-литров двигател Cosworth за участия в исторически автомобилни събития. Днес GT70 остава изключително рядък пример за проект, който е трябвало да превърне Ford в сериозен конкурент на Porsche и Alpine в ралитата, но комбинацията от технически проблеми, висока цена и наличието на успешна алтернатива слага край на амбициозната програма.|