"Иновативната" ръчна трансмисия на Ferrari се оказа софтуер за 217 000 долара

Истинските фенове на шофирането страдат по изчезващите механични скоростни кутии, а когато това се случва при марка като Ferrari, го приемат почти като богохулство. Клиентите вече бяха прежалили класическия лост, след като в Маранело обявиха край на ерата му. Изведнъж обаче италианците решиха да върнат класическата отворена кулиса и третия педал в нов гранд турер с V12 двигател. Под обвивката обаче се крие същата позната роботизирана трансмисия с два съединителя (DCT), управлявана от интелигентен софтуер.

Ограничената серия, наречена 12Cilindri Manuale, струва доста повече от стандартното купе. Уловката тук е, че колата всъщност няма истинска механична трансмисия. Вместо това италианците са разработили сложна шестстепенна система, която просто контролира стандартната осемстепенна DCT.

Клиентите искаха ръчни скорости, но Ferrari беше затворила тази страница

Според информациите цената на лимитирания 12Cilindri Manuale е около 675 000 долара. Това означава, че феновете плащат близо 217 000 долара горница спрямо стандартното купе. Моделът разполага с емблематичен скоростен лост и педал на съединителя, които реално нямат никаква механична връзка с трансмисията, макар да пресъздават това усещане при шофиране. Всичко се свежда до сензори, които улавят движенията на водача, след което софтуерът и задвижващите механизми сменят предавките в скритата отдолу DCT.

Под капака този V12 двигател е истински триумф на класическото инженерство от Маранело. Атмосферният 6.5-литров мотор генерира мощност от 819 к.с. и 678 Нм въртящ момент, а оборотите му достигат зашеметяващите 9500 в минута. Колата ускорява брутално без помощта на турбокомпресори или модерни хибридни системи, като в същото време продължава традицията на марката за предно-средно разположен V12. За разлика от двигателя обаче, осемстепенната DCT определено принадлежи на модерната ера.

Тази трансмисия сменя предавките светкавично – скорост, която и най-опитният шофьор не може да постигне с класически педал и лост. Освен това тя управлява системите за launch control, екологичните показатели, стабилността и цялостното поведение на пътя, които клиентите очакват от едно модерно Ferrari. Главният директор по разработка на продукти в компанията, Джанмария Фулдженци, е убеден, че нищо не може да замени комбинацията от две ръце на волана и смяна на скоростите от перата. Въпреки това купувачите продължаваха упорито да настояват за механична кутия.

В крайна сметка от Маранело чуха молбите на пуристите, но вместо да извадят от склада някоя стара шестстепенна кутия или да разработват изцяло нова механична трансмисия, те избраха коренно различен и иновативен подход. Резултатът е системата Manuale By-Wire, която перфектно пресъздава физическото усещане и ритуала при смяна на предавките в класическо Ferrari, докато под повърхността DCT продължава да върши цялата работа. Инженерите са изследвали поведението на по-стари легендарни модели с ръчни скорости (като 599 GTB Fiorano), за да копират усещането за шофьора в купето, макар че самата задвижваща система реално продължава да разчита на модерния автоматик.

Усещането за механика изчезва чак когато сигналите напуснат педалите и лоста

В сърцето на тази хитра технология е разположена полирана метална кулиса с класическа Н-образна схема, предлагаща шест предни и една задна скорост. Лостът използва фрезована стоманена опора, а специална система от пружини и ролкови лагери обработва всяко негово движение. От Ferrari дори са успели да пресъздадат специфичния метален звук при докосването на лоста в кулисата, за да направят усещането максимално аналогово. Педалът на съединителя има ход от около 11 см, като симулираният момент на отделяне е точно по средата. Необходимият натиск е между 10 и 15 кг, което съвпада идеално с тежестта на съединителя при старото класическо 599 GTB с ръчни скорости.

Това, което се случва под повърхността, е още по-впечатляващо, тъй като след физическото движение от страна на водача на ход идват сензорите за позиция. Те улавят действията на шофьора, а управляващата система ги превръща в команди към осемстепенната DCT. Когато натиснете съединителя при скорост под 100 км/ч, автомобилът автоматично превключва в ръчен режим. В този момент маркировката за предавките светва, а графиките на инструменталното табло се променят изцяло.

Интересното е, че от Ferrari умишлено са програмирали „несъвършенства“ в системата. Това позволява на шофьора да използва състезателната техника „пета-пръсти“ при сваляне на предавките и да форсира мощния V12 мотор, преди да пусне съединителя. Ако пък потеглите лошо и без координация, колата ще придърпа или дори ще изгасне. Софтуерът обаче ще се намеси веднага, ако прецени, че лошите навици зад волана могат да доведат до скъп ремонт.

Системата няма да ви позволи да включите предавка, която би претоварила двигателя, тъй като софтуерът физически ще блокира лоста и няма да можете да го вкарате в грешната позиция. Крайният резултат е перфектна комбинация от чисто шоу и истинско инженерство. Зад волана можете да си припомните класическото превключване с лост, а колата ще пресъздаде напълно познатите усещания. Въпреки това тук липсват традиционният единичен съединител и каквато и да е механична връзка между Н-образната кулиса и самата трансмисия.

Класически лост при Ferrari с 678 Нм въртящ момент би бил труден за изпълнение, но не и невъзможен

Мнозина вероятно се питат защо във Ferrari просто не са разработили стандартна шестстепенна механична кутия за този модел. Очевидно компанията смята, че подобна конфигурация няма да се справи с комбинацията от 819 к.с. и 678 Нм въртящ момент на мощния V12 двигател. Други автомобили на пазара обаче опровергават това твърдение. Производителят на трансмисии Tremec например предлага версии от своята серия TR-6060, които без проблем издържат натоварване от внушителните 880 Нм.

Серийни модели като Dodge Viper доказват, че механичните скоростни кутии могат да се справят с лекота с подобна тяга, така че ограничението във въртящия момент не е единствената причина за липсата на истински ръчни скорости. Пред Ferrari обаче е имало много по-сериозно предизвикателство. Инженерите са имали нужда от трансмисия, пригодена за специфичната архитектура с предно-средно разположен двигател и задна задвижваща ос (тип transaxle). Крайното решение е трябвало да отговаря и на високите стандарти на марката за прецизност при смяна на предавките, като същевременно работи безотказно с мотор, който се развърта до зашеметяващите 9500 об/мин.

Освен това една традиционна шестстепенна механична кутия най-вероятно щеше да наложи сериозни промени по пода и носещата конструкция на автомобила. Като се тегли чертата, от Ferrari едва ли са сметнали разработването на изцяло нова ръчна трансмисия от нулата за оправдана инженерна инвестиция за серия от едва 1499 бройки. С въвеждането на системата Manual By-Wire дизайнерите успяха да запазят вече доказания DCT и в същото време да дадат на клиентите усещането за контрол, за което така силно копнееха.

Шестте механични предавки няма как да заменят напълно бързия автоматик на висока скорост

Ако настъпите колата до нейния лимит, бързо ще откриете някои ограничения – ретро лостът контролира само първите шест предавки на осемстепенния автоматик. Те са подбрани така, че да паснат идеално на високооборотния характер на V12 двигателя и помагат на автомобила да развие 300 км/ч. Наложи ли се обаче да включите на седма и осма скорост, ще трябва да преминете в автоматичен режим. На практика изборът е ваш – или контролирате шестте предавки през кулисата, или натискате съответния бутон и оставяте електрониката да управлява и осемте скорости.

Модификацията с V12 предлага впечатляващи динамични характеристики, ускорявайки от 0 до 100 км/ч за 2,9 сек и от 0 до 200 км/ч за под 7,9 сек. Въпреки тези показатели, компанията не предоставя отделни данни за ускорението при ръчна смяна на предавките.

Междувременно DCT работи в перфектен синхрон с електронното управление на атмосферния V12. Инженерите са внедрили специална система за моделиране на въртящия момент (Aspirated Torque Shaping System). Тя променя кривата на тягата на трета и четвърта предавка, за да създаде усещане за постоянно и прогресивно ускорение. Всичко това е част от стратегията на Ferrari за постигане на върхова модерна динамика чрез взаимносвързани софтуерни системи.

Цената носи по-скоро ексклузивност, отколкото симулирано сменяне на предавки

Сумата от близо 217 000 долара за тази система с кулиса се оправдава трудно. Особено при положение, че парите са напълно достатъчни за покупката на чисто ново Porsche 911 GT3. Като добавим и факта, че германците все още предлагат напълно истинска шестстепенна механична кутия за своите фенове, офертата на Ferrari започва да изглежда направо абсурдно.

Модификацията с ръчни скорости тежи само с 5 кг повече от стандартния модел, закотвяйки кантара на минимално сухо тегло от 1565 кг. Някои биха сметнали това за доста сериозна шестцифрена инвестиция за нещо, което реално представлява един скоростен лост, трети педал, няколко сензора и малко по-сложен софтуер. От Ferrari обаче позиционират версията Manuale като лимитирано специално издание. Компанията ще произведе само 1499 бройки, като всяка ще премине през специалната програма за пълна персонализация Tailor Made и ще получи уникални емблеми, избор от специални ковани джанти, ексклузивни цветове и индивидуални опции за интериора. Именно това ниво на ексклузивност може да обясни космическата цена.

Безспорно този иновативен интерфейс е най-отличителната черта на автомобила. Купувачите обаче плащат също за ограничената серия, разходите по разработката, възможностите за персонализация и самия достъп до подобен специален модел. Точно затова колата е почти сигурен бъдещ колекционерски хит, който бързо ще вдигне цената си.

В крайна сметка Ferrari 12Cilindri Manuale не е класически автомобил с ръчни скорости, но в никакъв случай не е и евтина имитация. Системата Manuale By-Wire е скъпоструващо и прецизно проектирано инженерно решение, което връща голяма част от физическото усещане при шофиране, без да разваля модерната електронна архитектура на колата. Макар доплащането от над 200 000 долара за подобна технология да изглежда трудно за оправдаване, Ferrari едва ли ще изпита затруднения в намирането на купувачи.