Как Mercedes-Benz C111 постави 16 световни рекорда за скорост

Изминаха точно 50 години от паметните дни между 12 и 15 юни 1976 година, когато на прочутата писта "Нардо" в Италия експерименталният Mercedes-Benz C111-IID записва името си в историята със зашеметяващите 16 световни рекорда, като 13 от тях са в категорията за дизелови автомобили.

По време на бруталния 64-часов маратон четирима пилоти се сменят зад волана на всеки два часа и половина, за да поддържат умопомрачителна средна скорост от 250 км/ч. Точно зад седалките им ръмжи легендарният 3-литров, 5-цилиндров дизелов OM617LA. Той всъщност стъпва върху стандартния двигател от серийния модел Mercedes-Benz 240D (W115). Инженерите обаче му монтират сериозно турбо и интеркулер. Резултатът е впечатляващ – мощността скача до 190 к.с., което е със 110 повече от възможностите на скромния донор.

Любопитно е, че самата история на експерименталния модел започва още на автосалона във Франкфурт през 1969 година, когато дебютира първият прототип С111. Колата веднага предизвиква фурор сред публиката. Тя грабва погледите със зашеметяващ дизайн и купе, изработено от олекотен армиран стъклопласт. Голямата технологична бомба обаче се крие зад седалките – там германците монтират роторен Ванкелов двигател. При работен обем от едва 1.8 литра за трите ротора, агрегатът генерира внушителните 280 к.с. и изстрелва автомобила до максимална скорост от 270 км/ч.

На автосалона в Женева през 1970 година германците показват модернизираната версия C111-II. Тя носи сериозни подобрения в аеродинамиката, като коефициентът на челно съпротивление (Cd) пада от 0.35 на 0.325. Инженерите монтират още по-мощен двигател с цели четири ротора, който генерира 350 к.с. и вдига максималната скорост до внушителните 300 км/ч. 

Върху същата кола Mercedes тества и автоматична кутия, както и антиблокиращата система ABS на Bosch. Лакомият характер на роторния агрегат обаче изиграва лоша шега и в разгара на петролната криза през 1973 година компанията спира работата по него. Така на сцената излиза споменатият вече дизелов мотор, който задвижва модела Mercedes-Benz C111-IID.

През 1978 година на бял свят се появява модификацията C111-III, която получава коренно различно купе, завършващо с ефектна перка на акула отзад. Аеродинамиката е просто фантастична – коефициентът Cd пада до невижданите 0.183. Дизеловият мотор е наследен от предшественика, но инженерите надуват мощността му до 230 к.с.

На пистата "Нардо" машината записва 9 абсолютни рекорда, поддържайки умопомрачителна средна скорост от 314 км/ч. Най-доброто постижение е фиксирано на 321 км/ч в отсечка от 500 км, като в същото време средният разход на гориво е едва 16 литра на 100 км.

Следващата "лаборатория на колела" дебютира през 1979 година под името C111-IV и носи сериозни разлики не само в дизайна на купето, но и под капака. Мястото на дизела е заето от чудовищен бензинов V8 двигател с индекс M117 и работен обем от 4.8 литра. Инженерите му монтират наведнъж два мощни турбокомпресора. Тази брутална конфигурация позволява на колата да закове нов, исторически рекорд за скорост – умопомрачителните 403.978 км/ч.