В продължение на години в автомобилната индустрия капацитетът и броят на цилиндрите на двигателя винаги са били ключови, тъй като те до голяма степен определят представянето на силовите агрегати. Ситуацията започна да се променя през 90-те години, когато суперчарджърът навлезе в голям мащаб, а с по-строги стандарти за емисии производителите започнаха да въвеждат директно впръскване на гориво. Последващи корекции наложиха допълнителни промени в конструкцията – намаляване на теглото, намаляване на капацитета и броя на цилиндрите, както и интеграция на много компоненти в компактни модули.

На хартия изглеждаше като естествена посока на развитие. На практика обаче някои от тези двигатели, въпреки награди и отличия в индустриалните проучвания, започнаха да показват сериозни слабости само след няколко години работа. Проблемите с издръжливостта не бяха изолирани случаи – в някои случаи дори завършваха с колективни искове срещу производителите.
В същото време производителите трябваше да запазят пропорциите – намаляването не означава автоматично провал. На пазара се появиха и успешни мотори - като 1.0 TSI от Volkswagen Group или 0.9 TCe от Renault, които се считат за усъвършенствани и сравнително безпроблемни в своя клас.
Въпреки това има и примери за двигатели, които са трябвало да бъдат символ на прогреса, а с времето се превърнаха в предупреждение за купувачите на употребявани автомобили. И в случая изборът е на механици, които са се сблъсквали с техните проблеми.
Най-лошите малки бензинови двигатели (ГАЛЕРИЯ):
Най-големият проблем тук е ниското качество на главата на цилиндъра. При 1.0 EcoBoost е лесно да се повредят маслените канали, а още по-лошо е, че смяната на горната част на двигателя не винаги помага тук (освен това е доста скъпа, но не толкова, колкото при Honda).
Друг проблем е, че налягането на горивото пада под стойността, причинено от проблеми с задвижването на горивната помпа (разпределителният вал). Освен това има проблеми с охлаждането, които сравнително често водят до прегряване на този мотор.


1