Honda или Toyota - VTEC срещу VVT-i

Ако някога сте присъствали на спор между фенове на японските автомобили, вероятно сте чули вълшебната думичка „VTEC“. Тя е за Honda това, което е Quattro за Audi – свещен граал на инженерната мисъл. Но докато едната половина от компанията се прехласва по „ритника“, който получава при 6000 оборота, другата, предвождана от лагера на Toyota, контрира със своето VVT-i. И въпреки че за обикновения шофьор това са просто букви върху пластмасовия капак на мотора, истината е, че те представляват две коренно различни философии за това как трябва да работи един двигател.

Honda VTEC (Variable Valve Timing and Lift Electronic Control) е истинският бунтар в индустрията. Представете си, че двигателят ви има два отделни разпределителни вала в един – един за кротко придвижване до супермаркета и един за пистата. Когато достигнете определени обороти, системата заключва малък щифт и моторът буквално сменя своя характер, отваряйки клапаните по-широко и за по-дълго. Това е онзи легендарен „VTEC kick“, който кара Honda-та изведнъж да започне да крещи и да ускорява с нова сила. Това е технология, създадена от инженери, които сънуват състезания.

От другата страна стои Toyota със своята „интелигентна“ VVT-i (Variable Valve Timing with intelligence). Тук подходът е далеч по-дипломатичен и прагматичен. Вместо да „сменя“ профила на вала, Toyota плавно го завърта, за да оптимизира времето за отваряне на клапаните във всеки един момент. Няма рязък удар, няма драматична промяна в звука. Има само плавна, линейна мощност и изключителна икономия на гориво. Докато VTEC е спринтьор на 100 метра, VVT-i е маратонецът, който знае как да разпредели силите си така, че да измине 500 000 километра без нито една кашлица.

Разбира се, Toyota не остана по-назад в търсенето на мощност и създаде своя пряк аналог на VTEC – рядката и екзотична система VVTL-i (където „L“ означава Lift). Тя дебютира в легендарни мотори като 2ZZ-GE (познат от Celica T-Sport и дори Lotus Elise) и предлага същата агресивна промяна в хода на клапаните. В крайна сметка обаче, пазарът се раздели на две: ако търсите адреналин и искате да усещате колата си жива, вие сте за отбора на Honda. Ако искате надеждност, която ще надживее хлебарките, и плавност в градския трафик – Toyota е вашият избор.

И в двата случая говорим за технологии, които позволиха на малките японски мотори да се сражават успешно с големите европейски V6 агрегати. Тези системи превърнаха желязото в мислеща машина, способна да се адаптира към настроенията на своя собственик. Днес, в ерата на турбокомпресорите и батериите, тези атмосферни шедьоври остават последното убежище за онези, които обичат да чуват как металът пее.