Предложението на Брюксел за омекотяване на изисквания за емисии превръща 2035 година вече не в стена, в която автомобилната индустрия рискува да се блъсне, а във филтър, през който ще могат да преминават и двигателите с вътрешно горене. То променя правилата на играта, като оставя пространство за електронни и биогорива, както и за плъг-ин хибриди. Промяната възнаграждава тези, които вярват в този тип автомобили, като същевременно поставя онези, които в миналото са залагали на електричество на всяка цена, в неизгодна позиция.
Въвеждането на новата категория за малки електрически автомобили (под 4.2 метра), която носи ползи за производителите с "супер кредити", позволяващи им да компенсират лимитите на емисии (всеки продаден електрически автомобил струва 1.3 кредита вместо 1), би трябвало да стимулира пазара да произвежда по-евтини и по-достъпни електромобили. Нека видим кой е по-добре в тази перспектива и кой е по-зле.
Промяната в Европа – кой печели и кой губи (ГАЛЕРИЯ):
Въпреки че китайските производители произвеждат отлични малки и евтини електрически автомобили, които все още са натоварени с вече наложените от ЕС мита, новите правила бяха написани и с цел да спрат появата на тези автомобили и да дадат повече сила на европейските марки.
Суперкредитите, свързани с местното производство и ограниченията върху държавната помощ само за превозни средства, произведени в ЕС, са тежки протекционистки бариери. Китайските производители могат да бъдат принудени да инвестират още по-масово във фабрики на европейска земя, но при автомобили с по-нисък марж на печалба това може да доведе до загуба на конкурентоспособност.


6