Войната срещу автомобила: 20 непознати факта

"Колите са върховният символ на свобода, независимост и индивидуализъм", пише философът Сара Редшоу в книгата си "In the Company of Cars: Driving as a Social and Cultural Practice". Още от първите си години на масово производство след Първата световна война, автомобилите промениха икономиката, обществата ни и самия ни начин на мислене, и наистина ни направиха значително по-независими. Има само един малък проблем: както е тръгнало, Европа скоро ще трябва да внася своята "свобода и независимост"... от Китай. 
  
    

В характерен стил Еврокомисията обяви, че ще оповести ключови промени в регламентите за автомобилите на 10 декември и после... го отложи за непоределена дата. Самото отлагане намеква, че чиновниците в Брюксел са смятали да упорстват със забраната на ДВГ, и са отстъпили в последния момент заради силния натиск от индустрията и от отделни правителства
    
    
Едно решително... отлагане

10 декември тази година трябваше да бъде повратната точка в автомобилната политика на Европейския съюз: на тази дата се очакваше Еврокомисията да обяви известни отстъпки от заложените цели за понижаване на емисиите в транспорта, които на практика обричаха двигателя с вътрешно горене на забрана от 2035 година нататък. В последните години и финансовите пазари, и науката, и самите потребители ясно доказаха, че в досегашната си форма тази политика е продукт на несвързано с реалността фантазиране. Колкото повече наближаваше 10 декември обаче, толкова повече от кулоарите в Брюксел и Страсбург се усещаха сигнали, че ще последва "още от същото". Автомобилните компании, които досега се задоволяваха да коментират европейските регулации с любезното "според нас не сте прави", този път се разтревожиха не на шега, и изостриха тона. 
  
      

Докато уж обмислят как да облекчат положението на европейската индустрия, чиновниците в Брюксел въведоха нов тест за вредни емисии, който ще облагодетелства най-вече китайските "суперхибриди"
 
    
Рядка гледка: България зае твърда позиция

Германският канцлер Фридрих Мерц обяви, че страната му е против забраната на двигателя с вътрешно горене. Неочаквано активна роля изигра и България, която заедно с Италия, Полша, Чехия, Словакия и Унгария подписа официално писмо до ЕК, призозаващо за отстъпки. Резултатът от този отпор е, че Европейската комисия... отложи обявяването на промените за неопределена дата през 2026. Самото отлагане потвърждава предположенията, че чиновниците в Брюксел вероятно са смятали да карат, както си знаят, преди да усетят силния отпор през октомври и ноември. В момента те правят преоценка на Зелената сделка, обясни Константин М. Гал от EY пред Reuters след поредица срещи в Брюксел. "Сега вече гледат повече научните факти, по-малко убежденията си". 

Естествено, нито една област от съвременния живот не е толкова просто устроена, че да е само черно-бяла. А въпросът за бъдещето на транспорта е от най-сложните. Ще се опитаме да обобщим какво е заложено на карта, кой и защо настоява толкова Европа да заложи само на електричеството, как се стигна до водещата роля на Китай в този сегмент и какво е общото между Еманюел Макрон и Арнолд Шварценегер. 
   
    
Войната срещу автомобила в 20 факта (ГАЛЕРИЯ):

17 от 20 | 20 факта за войната срещу автомобилите

Изкупителна жертва ли е транспортът?
Друга част от обяснението може да е в нежеланието на Париж темата за парниковите емисии да се измества към други сектори, например към животновъдството - от което се ужасяват френските фермери. От доста години в кулоарите на автомобилната индустрия се говори, че тя е изкупителната жертва, за да останат извън темата за емисиите други сектори, като например селското стопанство. По данни на ООН, общите емисии от транспорта през миналата година са били 7.9 милиона тона СО2 еквивалент - наполовина по-малко от тези на селското стопанство (16.54 млн. тона). При това емисиите на транспортния сектор включват не само автомобили, но и кораби, влакове и самолети.
Възможно е и френският президент просто да не смее да се отрече от една от малкото си последователни позиции в годините, откакто е на власт. Нека си спомним, че Макрон бе преизбран на поста си като "по-малкото зло" на фона на Марин льо Пен, благодарение на невъобразимия съюз на про-бизнес десницата и крайната левица - съюз, който изчезна веднага след вота, блокирайки ефективно управлението на страната. Миналия месец традиционното проучване на Verian Group показа, че президентът се ползва с едва 11% одобрение - най-ниският показател за държавен глава в цялата история на френската Пета република.
ГРАФИКА: Сравнение между емисиите от селското стопанство и транспортния сектор на някои държави в Европа. Данни на ООН и Climate Watch