Войната срещу автомобила: 20 непознати факта

"Колите са върховният символ на свобода, независимост и индивидуализъм", пише философът Сара Редшоу в книгата си "In the Company of Cars: Driving as a Social and Cultural Practice". Още от първите си години на масово производство след Първата световна война, автомобилите промениха икономиката, обществата ни и самия ни начин на мислене, и наистина ни направиха значително по-независими. Има само един малък проблем: както е тръгнало, Европа скоро ще трябва да внася своята "свобода и независимост"... от Китай. 
  
    

В характерен стил Еврокомисията обяви, че ще оповести ключови промени в регламентите за автомобилите на 10 декември и после... го отложи за непоределена дата. Самото отлагане намеква, че чиновниците в Брюксел са смятали да упорстват със забраната на ДВГ, и са отстъпили в последния момент заради силния натиск от индустрията и от отделни правителства
    
    
Едно решително... отлагане

10 декември тази година трябваше да бъде повратната точка в автомобилната политика на Европейския съюз: на тази дата се очакваше Еврокомисията да обяви известни отстъпки от заложените цели за понижаване на емисиите в транспорта, които на практика обричаха двигателя с вътрешно горене на забрана от 2035 година нататък. В последните години и финансовите пазари, и науката, и самите потребители ясно доказаха, че в досегашната си форма тази политика е продукт на несвързано с реалността фантазиране. Колкото повече наближаваше 10 декември обаче, толкова повече от кулоарите в Брюксел и Страсбург се усещаха сигнали, че ще последва "още от същото". Автомобилните компании, които досега се задоволяваха да коментират европейските регулации с любезното "според нас не сте прави", този път се разтревожиха не на шега, и изостриха тона. 
  
      

Докато уж обмислят как да облекчат положението на европейската индустрия, чиновниците в Брюксел въведоха нов тест за вредни емисии, който ще облагодетелства най-вече китайските "суперхибриди"
 
    
Рядка гледка: България зае твърда позиция

Германският канцлер Фридрих Мерц обяви, че страната му е против забраната на двигателя с вътрешно горене. Неочаквано активна роля изигра и България, която заедно с Италия, Полша, Чехия, Словакия и Унгария подписа официално писмо до ЕК, призозаващо за отстъпки. Резултатът от този отпор е, че Европейската комисия... отложи обявяването на промените за неопределена дата през 2026. Самото отлагане потвърждава предположенията, че чиновниците в Брюксел вероятно са смятали да карат, както си знаят, преди да усетят силния отпор през октомври и ноември. В момента те правят преоценка на Зелената сделка, обясни Константин М. Гал от EY пред Reuters след поредица срещи в Брюксел. "Сега вече гледат повече научните факти, по-малко убежденията си". 

Естествено, нито една област от съвременния живот не е толкова просто устроена, че да е само черно-бяла. А въпросът за бъдещето на транспорта е от най-сложните. Ще се опитаме да обобщим какво е заложено на карта, кой и защо настоява толкова Европа да заложи само на електричеството, как се стигна до водещата роля на Китай в този сегмент и какво е общото между Еманюел Макрон и Арнолд Шварценегер. 
   
    
Войната срещу автомобила в 20 факта (ГАЛЕРИЯ):

14 от 20 | 20 факта за войната срещу автомобилите

Какво губи Европа от насилствената електрификация?
Автомобилите са най-големият сектор в европейската промишленост: те дават 7% от БВП на съюза, носят над 170 милиарда евро годишно от износ, осигуряват работа на 13.8 милиона души, или почти 9 на сто от цялата работна ръка на ЕС. Бихте очаквали нито един политик да не смее да посегне на такава индустрия, преди внимателно да обмисли последствията. Ето последствията от автомобилната политика на Брюксел (и Париж, и Берлин) от 2016 насам: десетте най-големи компании в автомобилния сектор са загубили оттогава 71 милиарда евро пазарна капитализация по данни на McKinsey - или спад от 19% (за същия период американският технологичен сектор е увеличил капитализацията си четири пъти, ако съдим по индекса NASDAQ100). Междувременно автомобилните компании бяха принудително натоварени с колосални инвестиции, за да са готови за електрификацията. Пак според доклад на McKinsey, те са инвестирали над 150 милиарда евро годишно за целта от 2017 насам, разпределени горе-долу поравно между капиталови разходи и развойна дейност. Всъщност това е около една трета от всички инвестиции в развой и изследвания на ЕС. Пазарът обаче не дава никакви признаци да е готов да им върне тези инвестиции. И не само на тях.