Как пилотите от Формула 1 тренират вратовете си

Върху тънка, уязвима колона от кости, нерви и мускули е конзолно разположена 4,5-килограмова черупка, пълна с мозък и сетивни органи и защитена от допълнителни три килограма състезателна каска. Вратът стабилизира зрението на пилота срещу екстремни g-сили, които могат да умножат това тегло пет пъти във Формула 1. Опитвате се да държите 29-килограмовата си глава изправена. Сега направете това, докато влизате с милиметрова точност в завой с 300 км/ч.

Физиката заговорничи срещу пилота, а безмилостното насилие на състезанията измъчва врата. За да издържиш, е нужна груба сила. Всеки човек има врат. Средностатистически пилот от Формула 1 обаче може да упражни 45 кг напрежение при разгъване на врата - два пъти повече от това, което може средностатистически не-спортист, според британския физиотерапевт Дон Гадърър.

Вратът е взаимозависима биомеханична система, управлявана от над 20 мускула, които се вият сред масивни кръвоносни съдове, включително артерии, захранващи ненаситния глад на мозъка за кислород. Всеки мускул има множество роли. Ако един бъде наранен, цялата система страда.

Хаотичното трениране на врата - помислете за многобройните видеоклипове, циркулиращи онлайн, в които хора с бичи вратове висят с тежести от главите си - е нещо, което Гадърър не може да толерира. "Ако наистина знаете какво представлява гръбначният стълб, ако наистина разбирахте биомеханиката, щяхте да започнете да псувате. Това беше целта на обесването едно време", казва той, визирайки фрактурите, които могат да се получат в резултат от хиперекстензия и дистракция (сила на разделяне) на врата.

Гадърър, заедно със спортисти и аматьори, събира данни за тренировките на врата със своята компания Gatherer Systems. Много пилоти от Формула 1, включително Макс Верстапен и Карлос Сайнц, са използвали специалните колани на GS. Физиотерапевтът обаче разказва, че концепцията започнала с бившия пилот Марк Уебър. Едно пътуване, за да види как австралиецът използва симулатора на Red Bull, предизвиквало ментална връзка у Гадърър: той можел да използва тензодатчици, които измерват силата, за да направи тренировките по-безопасни и по-добри.

Физиотерапевтът се заел да проектира процес, основан на данни, за трениране на врата, предлагащ прецизност, наравно с инженерите, които поддържат хардуера на отборите във Формула 1. Резултатът бил колан за глава, който може както да оценява, така и да тренира врата. Уебър помогнал, като тествал първоначалната конфигурация на устройството.

След като поставя главата и врата в неутрално положение в колана, треньорът прилага сила, докато главата на пилота едва се помръдне. Ако е подложена на опасни сили, коланът се откача автоматично. По този начин спортистът може да работи за укрепване на врата, без риск от прекаляване. След това треньорът може да сравни данните за възможностите на пилота с базовите стойности, като генерира цели за издръжливост и сила. Видеоклипове в YouTube и социалните медии ярко илюстрират интензивността на тренировката. В един от тях Ландо Норис гримасничи и се напряга срещу колана GS, за да държи главата си неподвижна, докато треньорът му работи с ремъците.

Автомобилните състезания отдавна са лаборатория, където автомобилните технологии се изпробват и тестват, преди да се окажат внедрени в колите на клиентите. Така е и с инженерството на хората. Коланите GS (заедно с друго оборудване, което пилотите от Формула 1 използват, за да станат по-силни) може да бъде закупено от всеки и използвано във всяка фитнес зала. А извън пистата, здравият врат може да има изненадващи предимства. Да речем, че сте на парти с Фернандо Алонсо, но сте забравили лешникотрошачката си у дома. Подайте орех на испанеца и го гледайте как с едно бързо движение разбива черупката с врата си.