Точно преди 10 години „Дизелгейт“ преобърна индустрията

Точно преди десет години - на 18 септември 2015, едно „Известие за нарушение“, издадено от Агенцията за опазване на околната среда на САЩ (EPA), разтърси целия свят и промени напълно автомобилната индустрия. В него се съобщаваше за разкрити „нередности“ в емисиите на азотен оксид (NOx) в резултатите от тестовете за емисии на превозни средства, оборудвани с някои дизелови двигатели на Volkswagen Group, пише в свой анализ британското издание Autocar.

Твърдеше се още, че незаконният софтуер за управление на двигателя е бил използван от 2009 насам, за да измами тестовете. Първоначално бяха изтеглени 482 000 автомобила, но скандалът, наречен от медиите „Дизелгейт“, бързо се разрасна. Скоро след това VW Group признава, че устройството е било монтирано на около 11 милиона автомобила, продадени по целия свят. И само в рамките на дни концернът загуби милиарди, а главният изпълнителен директор Мартин Винтеркорн в крайна сметка подаде оставка.

През следващите години VW Group похарчи милиарди за обезщетения и глоби, а много негови служители бяха изправени пред гражданско и наказателно преследване от съда. Въздействието от „Дизелгейт“ не се ограничи само до Volkswagen, а оказа огромно въздействие върху цялата индустрия. А това накара още няколко производители да признаят, че са използвали свои собствени измамни устройства, като ефектите от това все още се усещат десетилетие по-късно.

След скандала производителите на автомобили, водени от Volkswagen, започнаха да се обръщат към електромобилите в опит буквално да изчистят имиджа си. Имаше и причина за това - правителствата и законодателите, особено в Европа, решиха, че на автомобилната индустрия вече не може да се вярва. В края на краищата те бяха лошите, на които не можеше да се вярва, че ще постъпят правилно.

Това доведе до все по-строгите стандарти за емисиите на CO2 и в крайна сметка до мерките за постепенно премахване на продажбите на бензинови и дизелови автомобили. И докато опасенията за околната среда сред обществеността вероятно биха накарали правителствата да въведат някои изисквания към автомобилната индустрия, мерки като сегашното ограничение на ЕС до 2035 за продажбите на автомобили с ДВГ, бяха разработени без значителен принос от страна на производителите.

Предизвикателствата за индустрията са ясни - производителите на автомобили по същество са помолени да продават електромобили в обем, за който в момента няма обществено търсене, като същевременно трябва почти да удвоят своите гами и разходи за разработка, за да продължат паралелната линия от автомобили с ДВГ за пазари, които нямат ограничения.

И все пак през последните месеци изглежда, че нещо се е променило и наскоро се разговаря с редица изпълнителни директори на автомобилното изложение в Мюнхен. Европейските автомобилни фирми изглежда си върнаха самочувствието си и искат да се изправят срещу законодателите.

Оливър Ципсе от BMW Group, Жан-Филип Импарато от Stellantis, Франсоа Прово от Renault Group и Оливър Блум от Volkswagen Group са сред шефовете, които се изказаха категорично и красноречиво срещу забраната на ЕС до 2035. Те настояват за по-широки начини за насърчаване на намаляването на CO2, като се залата на системи, по-малко фокусирани върху това, което автомобилът произвежда в ауспуха, и повече върху емисиите през целия живот.

Производителите също така искат да имат свободата да се разработват технологии, които биха могли да се окажат алтернатива на електромобилите - като електронните горива, например. И правят всичко това, докато твърдят, че просто искаха да дадат на купувачите на автомобили това, което искат.

Както изглежда, индустрията се опитва да даде отпор. Автомобилните компании, които бяха лошите в „Дизелгейт“ и трябваше да бъдат контролирани, сега се позиционират като „добрите“ в лицето на нарастващата обществена съпротива срещу електромобилите. Значителна част от обществото просто иска прости, достъпни автомобили, а автомобилната индустрия иска да ги предложи. И, според аргумента на производители, те биха могли да го направят, ако законодателите им позволят.

В крайна сметка обаче малцина поставят под въпрос необходимостта от намаляване на емисиите и е ясно, че в дългосрочен план бъдещето е електрическо. А сега е битка за времевата линия на този преход. Очевидно е необходим баланс - „Дизелгейт“ ясно показа, че никоя индустрия не трябва да бъде оставена без контрол и че не може непременно да се вярва, че големите корпорации, преследващи печалбата, ще постъпят правилно.

Но също така няма съмнение, че автомобилните фирми са в най-добрата си форма, когато им се даде проблем за решаване и след това им се даде относителна свобода да намират решения. Тази индустрия е пълна с невероятни инженери, техници и решаващи проблеми, които могат да помогнат за оформянето на по-светло бъдеще.