Идеята за кръстосване на мотоциклет с кола и получаване на евтино народно превозно средство, която вълнува умовете на съветските инженери през 50-те години на миналия век, е въплътена в серийни моторизирани колички. Изненадващото в случая е, че въпреки неуспешното им налагане на пазара беше направен и втори опит в средата на 90-те години. И той завърши по същия начин.
Най-смешните и тъжни съветски микроколи (ГАЛЕРИЯ):
През 1957 г. в серийно производство излиза C3A - аналогична по конструкция, но с по-проста конструкция. В сраннения със S1L тя има не само подобрена стабилност, но и по-висока проходимост. Едноцилиндровият двигател на мотоциклета Иж-56 с обем 0,35 литра развива само 8,5 к.с. Скоростната кутия е мотоциклетна, с последователно превключване. Колата ускоряваше до максимум 40-50 км/ч.
Въпреки това, в много отношения моторизираната количка, колкото и да е странно, се оказа напреднала. Окачването, подобно на ЗАЗ-965, е напълно независимо: торсионна греда отпред, пружина отзад. За първи път в СССР сериен автомобил получи кормилна рейка и зъбно колело. Следващият, три десетилетия по-късно, беше ВАЗ-2108. Освен това S3A става втората кола в СССР след Москвич-402 с телескопични амортисьори.