Системите за подпомагане на водача с частична автоматизация със сигурност могат да помогнат за предотвратяване на сблъсъци, но не са напълно готови да заместят хората. Скорошно проучване анализира над 37 000 сблъсъка на превозни средства и установи, че хората са по-малко склонни да катастрофират на завои или при слаба светлина в сравнение с автоматизираните технологии.
Изследването, публикувано наскоро от Nature Communications, установи, че превозните средства, използващи автоматизирани системи, са имали пет пъти повече катастрофи по време на изгрев или залез. В завоите съотношението е два пъти повече в сравнение с превозните средства, управлявани от хора.
По отношение на ситуации с ниска осветеност проучването подчертава ограниченията на камерите и сензорите и невъзможността за адаптиране към условията. Например сенките от ранна сутрин или късен ден могат да бъдат погрешно интерпретирани като обекти. Променливата светлина също може да бъде проблематична, причинявайки хаос на алгоритмите и объркване в системата. От друга страна, обектите в сянка може изобщо да не бъдат открити. Това е подкрепено от тестове за сблъсък, които постоянно показват, че превозни средства спират късно или изобщо не успяват да спрат при симулации на пешеходци или животни.
Що се отнася до завоите, те също се превръща в проблемно място за настоящите автоматизирани системи. Сензорите и камерите може да не открият всички препятствия в кръстовище, където ситуацията е много динамична. Проучването посочва, че настоящите системи обикновено „виждат“ зоната относително близо до превозно средство. В същото време човек може да види гъста мъгла на няколкостотин метра пред себе си и да предприеме предпазни мерки, докато кола с автономно управление просто ще продължи да се движи.
Има доказателства в подкрепа на това. Проучвайки действията, предприети преди сблъсък, повечето превозни средства с автономно управление са се движили направо и с постоянна скорост, преди да бъдат приложени аварийни маневри. Автомобилите, управлявани от хора, показват повече случаи на забавяне и смяна на лентите преди удара.
Проучването взема предвид множество променливи, за да стигне до тези заключения, но изводът е ясен. Системите за подпомагане на водача, каквито са сега, са точно това – асистенти. Автоматизацията работи добре по права линия, но трябва да се съберат и проучат значително повече данни, преди истинското шофиране от Ниво 4 да стане реалност.