Китайските марки завладяват все повече райони по света, но това стана възможно, след като те успяха да изпреварят западните производители и на вътрешния пазар. Там BYD, която има сериозни експортни амбиции излезе на върха, изпревари Volkswagen, който преди това държеше неоспоримо лидерство в Китай в продължение на десетилетия. Като честните производители вече имат сериозно предимство пред вносните играчи, като това става благодарение на властите и на данъчните закони в страната.
Данъчното законодателство в самия Китай не ограничава продажбите на нови автомобили на местния пазар, но структурата на продажби на автомобили, която се развива в продължение на много години, до голяма степен е негово дело. Подобно на други държави, когато купувате кола в Китай, ще трябва да платите за самата кола, както и съответните данъци и други такси. В Китай обаче отдавна действат „защитни мита“, които вдигат цените на чуждестранните автомобили и ги правят нерентабилни.
Успоредно с това властите в страната обаче се възползва максимално от факта, че това е най-големият автомобилен пазар в света. Те успешно организираха изграждането на голям брой производствени съоръжения, които бяха построени с участието на чуждестранни компании. За тях това беше единственият начин да достигнат до този пазар, тъй като само автомобили, произведени в Китай, можеха да се конкурират с местните продукти като цена.
Едновременно с това местните производители получиха достъп до разработки от западни партньори в рамките на на съвместни предприятия. Така се стигна до положението „и вълкът сит, и агнето цяло“ - ситуация, при която всички печелят.
В резултат на това големите играчи, които искаха да се състезават за място под слънцето на един от най-обещаващите автомобилни пазари в света, вече не идваха с празни ръце - те построиха заводи, сключиха споразумения с местни доставчици на компоненти, осигуриха работни места, увеличиха нивото на локализация на производството и споделените технологии с китайската страна.
Първоначално чуждите компании бяха в еуфория, тъй като спечелиха пазарен дял и съответно увеличиха приходите си от продажби. В това време обаче в Китай израсна цяло ново поколение от инженери, дизайнери и мениджъри, които имаха достъп до западните технологии и вече спокойно могат да се справят и без външна помощ. И сега борбата с тях на собствената им територия става все по-трудна за чужденците, което се потвърждава от статистиката на продажбите през последните години.
Самата специфика на китайския пазар се определя не само от защитни мита, но и от транспортни данъци. Ако на много место по света ключов фактор е мощността на двигателя, то в Китай размерът на данъка зависи от кубатурата на двигателя. Поради тази причина почти всички бюджетни китайски автомобили се продават с четирицилиндрови двигатели от 1,5–1,6 литра.
В страната действа така нареченият „данък върху вредните емисии“, който е включен в цената. За автомобили с двигател до 1 литър данъкът е само 1%, от 1 до 1,6 литра - 3%, от 1,6 до 2 литра - 5%. Акцизът за автомобили с двигатели от 2 до 2,5 литра вече достига 9%, от 2,5 до 3 литра - 12%, а от 3 до 4 литра - 25%. Последната категория модели с двигатели над 4 литра е най-„скъпата“. Цели 40%!
Оттук идва и китайската любов към хибридите с малки бензинови двигатели, които действат като генератори, както и към изцяло електрическите превозни средства. Всъщност по същата причина в Поднебесната империя се предлагат SUV Mercedes-Benz G-Class с двулитрови бензинови двигатели вместо с 4,0-литров V8 - данъчната ставка е 5% срещу 25%.