Mini Cooper беше избран за емблемата на Великобритания

Mini Cooper беше избран за най-емблематичен британски автомобил на всички времена. Проучването сред 2000 фенове установи, че близо една трета от маниаците на Острова (27 процента) изпитват привързаност към мъника. Той изпреварва дори Rolls-Royce Silver Ghost (23%),  Aston Martin DB5 на Джеймс Бонд и Jaguar E-Type (с по 22).
 
 

През 1999 г. Mini беше избран за втория най-влиятелен автомобил на 20-ти век – след Model T на Хенри Форд. Той остана икона в популярната култура, заемайки централна роля в римейка на The Italian Job от 2003 г. Всички помним изпълненията на Марк Уолбърг, Джейсън Стейтъм и компания зад волана. И вдъхнови поколения популярни наследници оттогава. 
 
 

Оригиналното преследване от 1969 година

Оригиналното Mini е проектирано за British Motor Corporation от сър Алек Исигонис и за първи път излиза по улиците през 1959 г. През бурните 60-те във Великобритания се превръща в икона, завършвайки десетилетието с култовата поява в оригиналния „The Italian Job“, преведен у нас като „Италианска афера“. Оттогава Mini участва във всичко - от Мистър Бийн до филмовите версии на франчайза на Робърт Лъдлъм за Борн и Остин Пауърс.

Иначе модели на Jaguar се появяват в топ 40 на анкетата седем пъти, което го прави любимата марка автомобили на нацията.  Проучването е поръчано да отпразнува 100-ия епизод на телевизионното шоу Bangers & Cash, което ще се излъчи в четвъртък, 19 април от 20:00 часа по телевизионния канал Yesterday.

Дерек Матюсън от Bangers & Cash анализира: „Изследването показва, че още има много привързаност и любов към Mini Cooper дори и сега. И с право! Впечатли с леко революционен дизайн, когато пристигна за първи път и въпреки че всъщност стартира доста бавно, фактът, че продаде повече от 5,3 милиона и представляваше британската автомобилна индустрия в световен мащаб толкова дълго, не е изненада за мен“.
 
 

Като нация британците са луди по автомобилите си. 53 процента виждат колата си като част от семейството. Средният британец изпитва привързаност средно към четири коли през живота си. 81 процента смятат, че е нормално да обичаш кола като част от семейството, дори стигайки дотам да се чувстват тъжни (68%), когато трябва да се отърват от нея или да я заменят.
Всъщност почти половината (45 процента) стигат толкова далеч, че кръщават колите си. Baby (8%), Speedy (7), Flash, Beast и Betty (по по шест) са най-популярните.

84 процента са съгласни, че колата им изразява техния стил и индивидуалност. 57% признават, че могат да завиждат на член на семейството или на приятели заради автомобил. Други 61 процента тайно съдят хората въз основа на техния избор за кола.
71% от анкетираните на Острова са съгласни, че закупуването на превозно средство е също толкова важно решение, колкото покупката на къща.

На средния британец отнема пет месеца, за да обмисли, проучи и реши коя марка и модел иска да вземе. Цена (70%), пробег (55), възраст на превозното средство (51 процента), пълна сервизна история (45), застраховка (44), цвят (40) и обем на двигателя (39) са най-важните фактори при закупуване на автомобил. Всеки пети (17%) винаги гледа броя на драскотините, докато 16 процента държат на сателитна навигация.
 
 

Любовта на нацията към Mini е дълбоко свързана с екрана. 31 процента от анкетираните са категорични, че световноизвестното автомобилно преследване в оригинала от 1969 г. с Майкъл Кейн е било любимото им в историята на киното. Следва полицейската гонка в „Бързи и яростни“ (21%), сцената в метрото от римейка на “The Italian Job” (19) и емблематичното състезание през Сан Франциско в „Булит“ (12 процента).

Историята на мъника е забележителна. На 26 август 1959 г. оригиналният Mini е представен на света. Измислен от сър Алек Исигонис, това е дизайн, който разчупва калъпа. Малък по размери, но достатъчно просторен за четирима пътници, той е насочен към масите, за да осигури достъпно шофиране във време, когато цените растат чудовищно.
 
 

Със своя гениален създател 

Mini е поръчан от BMC (British Motor Corporation) поради недостига на гориво, причинен от Суецката криза от 1959 г. Бензинът става кът, цените скачат и типично големите британски автомобили моментално стават нежелани. На други места в Европа продажбите на „миниатюрни“ модели започват да процъфтяват. Мъничета като BMW Isetta и Messerschmitt KR стават голям хит в Германия, докато италианците се тълпят да купуват Fiat 500, пуснат в продажба през 1957 г. 

Президентът на BMC сър Леонард Лорд излага своя проект – превозно средство в малък мащаб, което е важно да предлага достатъчно пространство, но с намалени разходи на съществуваща вече база. Исигонис, който е избран за двигател проекта, скицира дизайна. Въпреки намалените външни размери, вътре оригиналното Mini е невероятно просторно, което се дължи на интелекта на своя създател. Тестван е четирицилиндров двигател с водно охлаждане на BMC A-серия, завъртян на 90 градуса и монтиран напречно. Използван е монокок вместо традиционно шаси. Всичко това има за цел да осигури повече място за пътниците.

BMC очаква, че поръчките ще наводнят офиса на компанията. И вече разполага със 7000 готови бройки, когато представя новата кола пред пресата. Предлага се под имената Austin и Morris - съответно като Seven и Mini-Minor. Едва десетилетие по-късно Mini се превръща в собствена марка, въпреки че се връща към името Austin Mini през 1980 г. Произвежда се в Оксфорд до 1968 г. като собственост на BMC, преди сглобяването да бъде преместено близо до Бирмингам. Там се прави до октомври 2000 г. под шапката на British Leyland (1968-1986) и Rover Group (1986-2000).

Като цяло Mini с класическа форма преминава през седем различни цикъла, като включва вариантите Traveller, Clubman, Countryman и Van. Всичките пазят същия характер, формула на размерите и легендарен дизайн. С усилията на дизайнера на състезателни автомобили Джон Купър идват и постижения в моторните спортове. Най-забележителният от тях е Mini Cooper S, който печели рали „Монте Карло“ през 1964 г. в ръцете на покойния Пади Хопкирк. Mini повтаря постижението в Монако отново през 1965 г. (пилотиран от Тимо Макинен) и 1967 г. (Рауно Аалтонен). 
 
 

Между 1959 г. и 2000 г. - когато Rover Group в крайна сметка е прилапана от BMW, са произведени повече от 5,3 милиона класически Mini. Сглобяването се завръща в Оксфорд през 2001 г. след поглъщането от германските автомобилни гиганти, където остава и днес.  През август 2019 г.  Mini отпразнува производството на 10-милионния модел , белязано от събиране на 60 автомобила във фабриката в Коули – по един за всяка година, в която автомобилът е правен. 

През 2023 г. това беше седмият най-купуван нов автомобил във Великобритания , като дилърите на Mini продадоха 33 385 екземпляра. Въпреки че вече не се придържат към компактния мащаб, който направи класиката толкова известна, като уместна и смела изглежда новата стъпка на Mini -  електрически модели ще се правят в завода в Оксфорд. BMW и правителството на Обединеното кралство ще инвестират общо £600 милиона, за да трансформират фабриката в Коули за тази цел. Ход, описан както от BMW, така и от правителството, като „вот на доверие във Великобритания“ и такъв, който ще защити национална автомобилна икона.

В съобщението през септември 2023 г. се казва, че това ще осигури 4000 работни места в Обединеното кралство. Оксфорд ще се превърне в производствена линия само с електричество от 2030 г. Правителствени източници отказаха да посочат нивото на подкрепа от данъкоплатците, предлагано на BMW, но не оспориха по-рано съобщената цифра от £75 милиона.

Спорен остава въпросът дали Алек Исигонис, починал на 81-годишна възраст през октомври 1988 година, би одобрил днешното Mini на BMW. Мнозина отказват да считат последните дизайни за продължение на много обичания и почитан оригинал.Така или иначе, няма как да разберем какво би измислил Исигонис.