Водородът: Обещанията срещу ужаса

Вече 86 години една и съща трагична фотография - черно-бяла, едрозърнеста, леко размазана - изниква в главите на всички, когато заговорим за най-обещаващото решение в областта на зелената енергия. Щом стане дума за употреба на водород в транспорта, първо се сещаме за трагедията на дирижабъла "Хинденбург". На 6 май 1937 гордостта на германския въздушен флот, най-големият въздухоплавателен съд с твърда конструкция в историята, се запалва и изгаря като факла при опит за кацане в Ню Джърси. 35 души - пътници и екипаж - загиват.
 
  

   
    
Причината за трагедията не е ясна и до днес. Мнозина подозират саботаж. Но каквато и да е истината, катастрофата с "Хинденбург" не само слага точка на пътническите дирижабли с водород, но и поставя клеймо изобщо върху практическата употреба на най-разпространения елемент във Вселената. Днес опонентите на  нар. "водородно общество" изтъкват всевъзможни аргументи срещу него - икономически, научни, логистични, геополитически. Но в крайна сметка най-силният им инструмент е подсъзнателният ужас, който образът на горящия цепелин продължава да предизвиква и до днес. Нека се опитаме да обобщим доводите "за" и "против" прехода към водородно задвижване в транспорта.
   
      
17 ключови въпроса за водорода (ГАЛЕРИЯ):

5 от 17 | 17 ключови въпроса за водорода

Как работят горивните клетки?
Водородните горивни клетки изглеждат разумна алтернатива. При тях батерията е много по-малка - приблизително 5% от тази в класическите електромобили. И съответно нуждата от суровини като литий и никел е двайсетина пъти по-ниска.
В горивната клетка постъпва водород от резервоара, който с помощта на катализатор се разделя на електрони и протони. Електроните се насочват по външна верига, създавайки електрически ток. Протоните преминават през специалната мемрана и се свързват с кислорода от въздуха, при което се получава топлина и чиста вода.