Водородът: Обещанията срещу ужаса

Вече 86 години една и съща трагична фотография - черно-бяла, едрозърнеста, леко размазана - изниква в главите на всички, когато заговорим за най-обещаващото решение в областта на зелената енергия. Щом стане дума за употреба на водород в транспорта, първо се сещаме за трагедията на дирижабъла "Хинденбург". На 6 май 1937 гордостта на германския въздушен флот, най-големият въздухоплавателен съд с твърда конструкция в историята, се запалва и изгаря като факла при опит за кацане в Ню Джърси. 35 души - пътници и екипаж - загиват.
 
  

   
    
Причината за трагедията не е ясна и до днес. Мнозина подозират саботаж. Но каквато и да е истината, катастрофата с "Хинденбург" не само слага точка на пътническите дирижабли с водород, но и поставя клеймо изобщо върху практическата употреба на най-разпространения елемент във Вселената. Днес опонентите на  нар. "водородно общество" изтъкват всевъзможни аргументи срещу него - икономически, научни, логистични, геополитически. Но в крайна сметка най-силният им инструмент е подсъзнателният ужас, който образът на горящия цепелин продължава да предизвиква и до днес. Нека се опитаме да обобщим доводите "за" и "против" прехода към водородно задвижване в транспорта.
   
      
17 ключови въпроса за водорода (ГАЛЕРИЯ):

1 от 17 | 17 ключови въпроса за водорода

Катастрофа от черно-бялата ера
Само че е трудно да обясним рационално този ужас. От катастрофата на "Хинденбург" ни дели цяла епоха. Научните ни познания през 1937 са били отчайващо скромни на фона на днешните. По онова време Ото Хан и Фриц Щрасман още дори не са открили ядреното делене; до появата на първия ядрен реактор за мирни цели остават 14 години; до изобретяването на лазера - 20 години; до първия пилотиран полет в Космоса - 24; до първия микропроцесор - 34; до Глобалната система за позициониране (GPS) - 41; до първия мобилен телефон - 47; до появата на интернет - 52. Защо една злополука от времето, когато дори цветната телевизия още не е съществувала, продължава да ни плаши днес? Да не говорим, че тази злополука, в която загиват само една трета от хората на борда, не би попаднала и в Топ 1000 на най-тежките авиационни катастрофи. При потъването на "Титаник" загиват близо 50 пъти повече хора, но на никого не му е минало и през ум да се откаже от корабоплаването. Милиарди хора зареждат автомобилите си със силно възпламеним бензин; стотици милиони използват в колите или кухните си потенциално експлозивен пропан-бутан или природен газ. Защо тогава водородът е толкова плашещ?