Водородът: Обещанията срещу ужаса

Вече 86 години една и съща трагична фотография - черно-бяла, едрозърнеста, леко размазана - изниква в главите на всички, когато заговорим за най-обещаващото решение в областта на зелената енергия. Щом стане дума за употреба на водород в транспорта, първо се сещаме за трагедията на дирижабъла "Хинденбург". На 6 май 1937 гордостта на германския въздушен флот, най-големият въздухоплавателен съд с твърда конструкция в историята, се запалва и изгаря като факла при опит за кацане в Ню Джърси. 35 души - пътници и екипаж - загиват.
 
  

   
    
Причината за трагедията не е ясна и до днес. Мнозина подозират саботаж. Но каквато и да е истината, катастрофата с "Хинденбург" не само слага точка на пътническите дирижабли с водород, но и поставя клеймо изобщо върху практическата употреба на най-разпространения елемент във Вселената. Днес опонентите на  нар. "водородно общество" изтъкват всевъзможни аргументи срещу него - икономически, научни, логистични, геополитически. Но в крайна сметка най-силният им инструмент е подсъзнателният ужас, който образът на горящия цепелин продължава да предизвиква и до днес. Нека се опитаме да обобщим доводите "за" и "против" прехода към водородно задвижване в транспорта.
   
      
17 ключови въпроса за водорода (ГАЛЕРИЯ):

7 от 17 | 17 ключови въпроса за водорода

Резервоари от ново поколение
Остава, разбира се, въпросът с летливостта на водорода. Преди години един експерт в тази област ми го обясни така: резервоарът за водород е толкова усъвършенстван, че ако сипеш в него горещо кафе, след три седмици ще е все още горещо. Но ако сипеш в него водород, след три седмици ще е изчезнал. Цитирам го, но Гулднер поклаща глава. "Това е валидно за резервоари с течен водород", обяснява той. "Течният водород се съхранява при минус 253 градуса по Целзий - температура, която е трудна за поддържане, независимо от степента на изолация. Когато водородът се нагрее над нея, се превръща в газ и трябва да бъде освободен, за да не експлодира резервоарът. Заради това в BMW преди почти 15 години решихме да се откажем от течния водород и да изпоплзваме газообразен водород, което вече е световният стандарт. С тези резервоари и след три седмици, и след три месеца водородът си е още там. Но не сипвайте кафе вътре".

НА СНИМКАТА: Д-р Юрген Гулднер