Водородът: Обещанията срещу ужаса

Вече 86 години една и съща трагична фотография - черно-бяла, едрозърнеста, леко размазана - изниква в главите на всички, когато заговорим за най-обещаващото решение в областта на зелената енергия. Щом стане дума за употреба на водород в транспорта, първо се сещаме за трагедията на дирижабъла "Хинденбург". На 6 май 1937 гордостта на германския въздушен флот, най-големият въздухоплавателен съд с твърда конструкция в историята, се запалва и изгаря като факла при опит за кацане в Ню Джърси. 35 души - пътници и екипаж - загиват.
 
  

   
    
Причината за трагедията не е ясна и до днес. Мнозина подозират саботаж. Но каквато и да е истината, катастрофата с "Хинденбург" не само слага точка на пътническите дирижабли с водород, но и поставя клеймо изобщо върху практическата употреба на най-разпространения елемент във Вселената. Днес опонентите на  нар. "водородно общество" изтъкват всевъзможни аргументи срещу него - икономически, научни, логистични, геополитически. Но в крайна сметка най-силният им инструмент е подсъзнателният ужас, който образът на горящия цепелин продължава да предизвиква и до днес. Нека се опитаме да обобщим доводите "за" и "против" прехода към водородно задвижване в транспорта.
   
      
17 ключови въпроса за водорода (ГАЛЕРИЯ):

10 от 17 | 17 ключови въпроса за водорода

Повратната точка бе през 2019
"Често ме питат кога ще настъпи повратната точка за водорода", казва ни Юрген Гулднер. "Моят отговор е, че повратната точка мина през 2019, когато Международната агенция по енергетика състави своя доклад за ролята на водорода". Допреди този доклад водородът дълго бе пренебрегван като твърде сложно и скъпо решение. Но IEA подчерта това, което някои експерти твърдяха години по-рано - че без него като спойка "зелената енергетика" изглежда невъзможна.
Слънцето, вятърът и водата са на практика безкрайни ресурси. Но използването им вместо въглищата, петрола и природния газ крие някои предизвикателства. Възобновяемите източници ни дават енергия най-вече тогава, когато тя не ни е нужна: през лятото, вместо през зимата, и през деня, вместо вечер и нощем. А електричеството не може да се складира за дълги периоди. Хипотезата, че това може да се случи чрез големи, стационарни литиево-йонни батерии, изглежда все по-нереална - и заради цената, и заради недостига на ресурси.

НА СНИМКАТА: При цена от 2.39 евро за 100 грама водород, изминаването на 100 км би ви струвало 24 евро - доста повече, отколкото с аналогичен бензинов автомобил. Но това все още не е пазарна цена - тя е опредена произволно от доставчика, за да му върне инвестицията в експерименталната станция.