Водородът: Обещанията срещу ужаса

Вече 86 години една и съща трагична фотография - черно-бяла, едрозърнеста, леко размазана - изниква в главите на всички, когато заговорим за най-обещаващото решение в областта на зелената енергия. Щом стане дума за употреба на водород в транспорта, първо се сещаме за трагедията на дирижабъла "Хинденбург". На 6 май 1937 гордостта на германския въздушен флот, най-големият въздухоплавателен съд с твърда конструкция в историята, се запалва и изгаря като факла при опит за кацане в Ню Джърси. 35 души - пътници и екипаж - загиват.
 
  

   
    
Причината за трагедията не е ясна и до днес. Мнозина подозират саботаж. Но каквато и да е истината, катастрофата с "Хинденбург" не само слага точка на пътническите дирижабли с водород, но и поставя клеймо изобщо върху практическата употреба на най-разпространения елемент във Вселената. Днес опонентите на  нар. "водородно общество" изтъкват всевъзможни аргументи срещу него - икономически, научни, логистични, геополитически. Но в крайна сметка най-силният им инструмент е подсъзнателният ужас, който образът на горящия цепелин продължава да предизвиква и до днес. Нека се опитаме да обобщим доводите "за" и "против" прехода към водородно задвижване в транспорта.
   
      
17 ключови въпроса за водорода (ГАЛЕРИЯ):

11 от 17 | 17 ключови въпроса за водорода

Водород по старите газопроводи
Освен това ВЕИ невинаги дават енергията там, където е необходима. Пустините на Либия или Намибия са идеални за генериране на енергия от слънцето, но тя е нужна не там, а в Северна Европа - било за отопление и осветление, било за промишлени нужди. Електричеството обаче е и сложно за транспортиране на дълги разстояния. Строителството на далекопроводи не само е сложно от политическа гледна точка, но те имат и ограничение от гледна точка на дистанцията. "Тук отново водородът влиза в играта", настоява Гулднер. Добитата от фотоволтаици или вятърни централи енергия лесно може да се превърне в екологично напълно чист водород чрез електролиза. Този водород може да се транспортира, и то по съществуващата мрежа за пренос на природен газ. Съвременните газопроводи с пластмасови тръби дори не се нуждаят от някакво съществено преустройство; по-старите стоманени тръби ще се нуждаят от полагането на допълнително покритие, което пак ще е в пъти по-евтино от изграждането на нови електропроводи. А един такъв преобразуван газопровод може да транспортира 5 до 8 пъти повече енергия под формата на водород, отколкото би могъл електрическият далекопровод. Впрочем това е добра новина и за българската газопреносна система, удобно разположена между Европа и изключително богатите на слънце страни в Близкия изток.