Вече 86 години една и съща трагична фотография - черно-бяла, едрозърнеста, леко размазана - изниква в главите на всички, когато заговорим за най-обещаващото решение в областта на зелената енергия. Щом стане дума за употреба на водород в транспорта, първо се сещаме за трагедията на дирижабъла "Хинденбург". На 6 май 1937 гордостта на германския въздушен флот, най-големият въздухоплавателен съд с твърда конструкция в историята, се запалва и изгаря като факла при опит за кацане в Ню Джърси. 35 души - пътници и екипаж - загиват.
Причината за трагедията не е ясна и до днес. Мнозина подозират саботаж. Но каквато и да е истината, катастрофата с "Хинденбург" не само слага точка на пътническите дирижабли с водород, но и поставя клеймо изобщо върху практическата употреба на най-разпространения елемент във Вселената. Днес опонентите на нар. "водородно общество" изтъкват всевъзможни аргументи срещу него - икономически, научни, логистични, геополитически. Но в крайна сметка най-силният им инструмент е подсъзнателният ужас, който образът на горящия цепелин продължава да предизвиква и до днес. Нека се опитаме да обобщим доводите "за" и "против" прехода към водородно задвижване в транспорта.
17 ключови въпроса за водорода (ГАЛЕРИЯ):
Все пак има и производители, които продължават да работят върху технологията с течен водород, припомня ни Йорго Хадзимаркакис, главният изпълнителен директор на Hydrogen Europe. Daimler Trucks наскоро показа камион с такова задвижване, който успя да измине 1005 км с едно зареждане на резервоарите. "В товарния транспорт течният водород има смисъл, защото камионът се зарежда и след това го изразходва, съхранението при дълъг престой не е проблем", обяснява Хадзимаркакис. "Добре е за сектора да има и други технологии. Колкото повече клиенти, толкова по-добре за старта на водородната икономика".
Оглавяваната от Хадзимаркакис Hydrogen Europe е по същество асоциацията на водородната индустрия на Стария континент, обединяваща над 400 членове, включително автомобилни компании като BMW и Daimler, индустриални гиганти, както и цели региони на ЕС. "Водородна индустрия" може и да ви звучи като пожелание за далечното бъдеще, но всъщност в някои сектори водородната икономика отдавна вече е факт. Големият въпрос е дали може да се разпростре и върху други до степен да играе основна роля в енергийния преход.