Водородът: Обещанията срещу ужаса

Вече 86 години една и съща трагична фотография - черно-бяла, едрозърнеста, леко размазана - изниква в главите на всички, когато заговорим за най-обещаващото решение в областта на зелената енергия. Щом стане дума за употреба на водород в транспорта, първо се сещаме за трагедията на дирижабъла "Хинденбург". На 6 май 1937 гордостта на германския въздушен флот, най-големият въздухоплавателен съд с твърда конструкция в историята, се запалва и изгаря като факла при опит за кацане в Ню Джърси. 35 души - пътници и екипаж - загиват.
 
  

   
    
Причината за трагедията не е ясна и до днес. Мнозина подозират саботаж. Но каквато и да е истината, катастрофата с "Хинденбург" не само слага точка на пътническите дирижабли с водород, но и поставя клеймо изобщо върху практическата употреба на най-разпространения елемент във Вселената. Днес опонентите на  нар. "водородно общество" изтъкват всевъзможни аргументи срещу него - икономически, научни, логистични, геополитически. Но в крайна сметка най-силният им инструмент е подсъзнателният ужас, който образът на горящия цепелин продължава да предизвиква и до днес. Нека се опитаме да обобщим доводите "за" и "против" прехода към водородно задвижване в транспорта.
   
      
17 ключови въпроса за водорода (ГАЛЕРИЯ):

14 от 17 | 17 ключови въпроса за водорода

Бъдещето е на Южна Европа
Ефективността зависи и от мястото, където се произвежда енергията за електролизата. В Германия един соларен панел произвежда за година енергия, която би стигнала на съвременен електромобил да измине около 6100 км. Но в страни с повече слънчево греене - Гърция, Южна Испания, Северна Африка - километрите вече стават 14-15 хиляди. Дори при 50-60% загуби от превръщането във водород, пак излиза повече, отколкото би произвела Германия сама. А Европа ще има нужда от внос и в бъдеще, защото просто няма достатъчно ресурси да произведе сама енергията, която й е нужна, обяснява д-р Йоханес Конрад от Виенския технологичен университет. "В Европа имаме енергийно потребление от около 60 екзаджаула годишно. Въпреки всички усилия да имаме възобновяема енергия, днес тя е само 17% от общия микс", казва Конрад. От 90-те години делът на ВЕИ се е утроил, и това пак е крайно недостатъчно. "Над 50% от енергията ни в Европа идва отвън. Затова ни е нужен зелен източник, който да може да се транспортира".