10 коли от Европа, които се превърнаха в огромни грешки

Европейските автомобили имат огромна база от фенове по целия свят и, за да бъдем честни, компаниите на Стария континент наистина правят страхотни машини. И макар да предлагат легендарни превозни средства като Lamborghini Miura и Ferrari F40, не всички коли от региона се възприемат с възторг. Много от автомобилите, произведени в Европа, никога не достигат бреговете на Северна Америка. По-голямата част от европейските превозни средства са също толкова обикновени, колкото един Buick или компактен Chevy. Те изпълняват заложените цели и като цяло са толкова надеждни, колкото повечето други коли.

Въпреки че европейският континент произвежда милиони обикновени превозни средства всяка година, от време на време местните компании имат навика да предлагат по някое и друго недоразумение. Тези модели обикновено са ужасно ненадеждни или невероятно грозни. Понякога производителите в Европа създават кола, за да отговаря на определена цел, въпреки че пазарът няма нужда от нея. Много марки също са известни с това, че правят страхотна кола и никога не откриват правилния начин как да я продадат.

10 коли от Европа, които се превърнаха в огромни грешки (ГАЛЕРИЯ):

7 от 10 | 10 коли от Европа, които се превърнаха в огромни грешки

Lancia Gamma
Lancia винаги е била малък играч в сегмент, доминиран от гиганти. Въпреки това нейните продукти се оказват едни от най-атрактивните коли в историята. Дори някои от по-обикновените ѝ модели като семейните седани се появяват с поразителни линии и живи характеристики на шофиране. Lancia Gamma е поне поразителна.

Това, че Gamma е привлекателна кола, обикновено не се оспорва, но инженерните решения зад нея като цяло са съмнителни.

Най-големият недостатък на Gamma е решението помпата на кормилното управление да се пусне от разпределителен вал, който се задвижва от самия ремък. Тази настройка води до ситуация, при която водачът може да запали колата в студена сутрин и ако воланът се завърти докрай, помпата ще заключи разпределителния вал и може да предизвика неизправност при ремъка. Междувременно другата половина на двигателя ще продължи да се опитва да работи. Това е необяснимо инженерно решение, към което може да се добави и проблема с лесното ръждясване на каросерията.

За да бъдем честни, ръждясващите италиански превозни средства са нещо обичайно през 70-те и 80-те години на миналия век, но да имаш саморазрушителен двигател е нещо непростимо.