AMC Pacer - това ли е най-лошият автомобил на всички времена?

Представен в шоурумите на 28 февруари 1975 г., Pacer е проектиран да привлече купувачите на традиционни големи автомобили към нещо по-малко - само по себе си твърде разумно решение по време на първата голяма петролна криза, когато цените на горивата се покачват главоломно. Странно изглеждащият автомобил се произвежда от 1975 г. до 1980 г., като от 1977 г. се предлага и във вариант с каросерия комби. Pacer също се произвежда в Мексико от Vehículos Automotores Mexicanos (VAM) от 1976 г. до 1979 г. и се позиционира като луксозна кола с достъпни цени.

Главният стилист на American Motors Дик Тийг започва работа по Pacer през 1971 г. Заоблената форма и голямата остъклена площ са необичайни в сравнение с типичния за онова време при американските марки триобемен дизайн. Четирима пътници се разполагат сравнително удобно, оттам нататък колата е изградена около тях възможно най-компактно.

Коефициентът на аеродинамично съпротивление от 0,32 е относително нисък за това време, особено за американска кола. Тийг дори елиминира улеите за оттичане на дъждовна вода, плавно преливайки горната част на вратите към покрива - аеродинамичен детайл, който, въпреки че е критикуван по това време, тъй като нерядко води до течове върху предните седалки, се превърна в норма за съвременния автомобилен дизайн.

Pacer е проектиран от самото начало, за да отговаря на очакваните строги спецификации за безопасност. Това съвсем логично води до увеличаване на теглото. Цели 37% от площта на каросерията се заемат от стъкла, което дава голяма видимост, но също така води и до допълнително увеличаване на теглото.

American Motors са прибегнали към редица интересни и революционни за времето си решения при създаването на техния "Urban Concept". Работи се върху врати с различни размери за страната на шофьора и пътника, ванкелов двигател и задвижване на предните колела. Въпреки това, за съжаление, AMC няма достатъчно ресурси за разработване на всички тези компоненти от нулата.

Компанията решава да икономиса средства и просто адаптира задвижването и ходовата част на AMC Matador, намалявайки междуосието с 460 мм и редуциране на общата дължина със 760 мм, но запазвайки ширината на колата в пълен размер.

Първоначално Pacer идва с един от двата AMC редови шестцилиндрови двигателя (3,8 или 4,2 литра), като и двата генерират смехотворните за такъв работен обем 100 к.с., но все пак по-големият от двата агрегата осигурява повече въртящ момент в средния оборотен диапазон. През 1976 г. е предложена версия "High Output" на 4,2-литровия двигател, която подобрява мощността, но и покачва разхода. През 1978 г. се предлага 5,0-литров V8, но цените на бензина остават високи, което ограничава търсенето на превозни средства с двигател V8, особено в този клас.

Предлагат се три- и четиристепенни механични трансмисии, както и тристепенна автоматична. Освен сервоусилвателя на волана е с рейка и пиньон – това е втората американска кола с подобно модерно решение - първата е Ford Pinto, – както и предни дискови спирачки.

Нетрадиционният стил на Pacer често се цитира като причина за липсата на успех. Друг минус е малкият товарен обем (поради късото му междуосие). Още един недостатък е теглото, което води със себе си висок разход на гориво и лоша ефективност. Произведени са общо 280 000 бройки от модела.

Колата, представена тук, е Pacer X Factor от 1975 г., специално издание, което включва плакети Pacer X, хромирани елементи, специални джанти, седалки с тапицерия от винил, спортен волан и монтиран на пода скоростет лост. Той е оборудван с редови 6-цилиндров двигател с работен обем 3,8 литра, 101 коня при 3600 оборота в минута и въртящ момент 251 Нм при 1800 оборота в минута. Мощността се предава към задните колела чрез тристепенна механична скоростна кутия.

Размерите са: дължина 4356 мм, ширина 1956 мм, височина 1361 мм, междуосие 2540 мм. Теглото е 1360 кг. Максималната скорост достига 150 км/ч, като автомобилът може да ускори от 0 до 100 км/ч за 16,8 секунди. Средният разход на гориво е минимум 13 литра на 100 км.