Какви неприятни изненади може да поднесе торсионното окачване?

Ако попитате къде се намира най-здравата и еластична стомана в колата, тогава специалистът най-вероятно ще посочи торсионната греда. Торсионът като такъв е цилиндричен метален прът с висока еластичност.

Особено при напрежение на усукване. Погледнете под вашия автомобил с предно задвижване и е много вероятно да видите, че напречната греда е укрепена от прът, подобен на обикновен лост, здраво закрепен от двете страни. А като най-често срещаният пример за торсионна греда може да се счита конвенционалната стабилизираща щанга.

Задачата на всяка торсионна греда е да създаде „еластична твърдост“ по време на работа на окачването, преразпределяйки силата, приложена към едно колело, към цялата ос и каросерия. След отстраняване на товара опорите на главината се връщат в първоначалното си положение. Ако говорим за основните характеристики на пълноценно торсионно окачване, тогава това са надлъжни торсионни пръти.

Те се виждат лесно, просто погледнете под дъното на колата. Те не само добавят допълнителна твърдост към рамката или каросерията, но правят колата по-добре контролирана при маневриране или при шофиране през неравности и за такива ситуации са по-добри от Макферсън. но пълноценно торсионно окачване има само при всъдеходи и спортни коли.

Настоящите торсионни и хибридни схеми са резултат от разработването на част, използвана за първи път във VW Beetle в края на 30-те години на миналия век. И френският инженер Леэебре, създателят на известния Citroen TA, се възползва от германския модел: колкото по-дълъг е торсионният лъч, толкова по-меко е окачването.

Оттогава много неща са изобретени в дизайнерските бюра, но торсионната греда си остава. Дднес торсионни щанги се намират и на стокови „баничарки“, като Kangoo или Berlingo, и на SUV-та като Toyota Land Cruiser, но и на Porsche-та и Ferrari-та . А за верижни превозни средства и тежкотоварни камиони наличието на торсионни пръти е задължително условие.

Въпреки това, с много предимства - компактност, ефективност, ниско тегло, лекота на работа и висока товароносимост - схемите на торсионно окачване, за разлика от торсионните пръти като отделни елементи в хибридните конструкции, не са получили масово разпространение.

При съвременните автомобили недостатъците им са очевидни: за регулиране и подмяна са необходими квалификация и специални инструменти; сложността на производството на еластични пръти; тяхната висока цена в сравнение с класическите пружини или листови ресори.

Списъкът е дълъг. Техните опорни иглени лагери изискват редовна смяна, торсионните щанги не понасят бързо шофиране по разбити пътища, а в тесни завои изискват изключително спокойствие. Дори торсионна греда, която все още не е уморена от безмилостната експлоатация, може просто да се спука. Последното е изпълнено с рязка загуба на контрол над автомобила с непредвидими последици.

И все пак, торсионната греда е много здраво и пластично нещо, можете да изковавате мечове от нея. Следователно, когато се използва в най-често срещаните схеми на окачване със задни U-образни торсионни греди, обикновено не се пуква самата торсионна греда. Силовите крепежни елементи не издържат: мощните болтове, които фиксират пръта към гредата, се разпадат.

Заваряването в този случай е само временно решение. Нивото на натоварване е твърде високо. И единственият изход е да смените цялата задна греда. А това, като се има предвид цената на голямо парче желязо и количеството работа, ще струва доста...