Двигател с мощност 1000 к.с. вече не изглежда толкова невероятен, коли с такива агрегати отдавна се продават - и електрически, и бензинови. В САЩ дори може да се купи отделно такъв двигател (Chrysler Direct Connection) и да се инсталира на всяка кола. Но при двигателите с вътрешно горене обемът на горивните камери ще достигне няколко литра. И как да се „извлекат“ 1000 к.с. с двигател от 1.6 л?
YouTube каналът Engineering Explained разказва начина, като обяснява как болидите от „Формула 1“ се задвижват от високооборотни 1,6-литрови V6 с турбокомпресор и два електрически мотора.
Според правилата на FIA от 2014 г. е разрешено използването на двигатели с турбокомпресор в комбинация с два електрически мотора и батерия за съхранение на енергия. Но за разлика от хибрида Toyota Prius, който е проектиран да пести гориво, хибридната система на F1 се използва за допълнителна мощност.
Един електродвигател се използва за въртене на турбините и за регенеративно спиране. Получената енергия се „складира“ в батерия, която се използва за захранване на втори двигател, монтиран на коляновия вал. Тази система се нарича ERS (Energy Recovery System) и „улавя“ кинетичната енергия на движеща се кола при активиране на спирачната система, като осигурява допълнителни 160 к.с. и може да се използва по време на кратко ускорение за изпреварване на друг автомобил.
Двигателят с вътрешно горене произвежда 830 к.с., което е много за двигател с толкова малък обем. Съотношението на компресия е 18:1. Разходът на гориво също е огромен.
От съображения за безопасност болидите от „Формула 1“ нямат право да зареждат гориво по време на състезанието, което означава, че трябва да имат достатъчно в резервоарите си, за да изминат около 400 км.
Правилата на F1 също ограничават количеството гориво в колите до 110 кг (приблизително 147 литра). Тоест разходът на гориво е приблизително 36 л на 100 км. В резултат на това ефективността на двигателите F1 е повече от 50%, докато нормалните двигатели имат ефективност от около 35%.