През 50-те години на миналия век автомобилната индустрия се развита бързо и е фокусирана предимно върху неща, различни от безопасността.
Именно сигурността за своя цел избира инженерът и изобретател Уолтър К. Джеръм, възпитаник на Инженерния колеж на Североизточния университет в Бостън.
Отнема му десет години, за да подготви автомобила Sir Vival със своите ученици от Worcester Boys' Trade School. Той използва за основа автомобил Hudson от 1948 г., който променя до неузнаваемост по време на реконструкцията.
Резултатът е наистина неясно изглеждаща кола, която Уолтър К. Джеръм нарича „революционно превозно средство“.
Първото нещо, което се забелязва е, че е разделено на два сегмента. Двигателят и фаровете са разположени отпред и винаги са насочени в посоката на завиване. Задната част е предназначена за водача и пътниците. В случай на авария фугата между секциите е трябвало да поеме силата на удара и така да защити хората вътре.
Задната кабина има защитено пространство за пътниците, водачът седи пред тях в центъра в повдигната кула, която гарантира перфектна видимост и без слепи зони. На покрива на кулата има допълнителни светлини, които трябва да повишат още безопасността. Може би най-интересният елемент от кабината на водача е цилиндричното стъкло с диаметър около 1,2 м.
Други полезни (и вечни) функции за безопасност включват гумени брони, плъзгащи се назад врати на кабината, които не трябва да се отделят от колата при катастрофа, предпазни колани, странични светлини. Името Sir Vival е игра на думи - звучи нещо като думата „оцеляване“.
Конструкторът завършва прототипа през 1958 г., излага го на редица големи автомобилни изложения и получава значително медийно внимание. Той основава компания за производство на колата и също така за получаване на финансиране, като планира да произвежда 10 - 12 бройки годишно.
Усилието на американския визионер да спасява животи обаче не се увенчава с успех. Проблем е цената, която е два пъти по-висока от тази на американските коли в по-луксозния сегмент по това време. Sir Vival е показан за последен път в работно състояние на Световното изложение през 1964 г.
Джеръм умира в началото на 1970 г., а тогава колата е била собственост на семейство Мур, чието представителство Bellingham Auto Sales е предоставило оригиналния Hudson, от който е направена колата. Със затварянето на този бизнес настоящият собственик Ед Мур продава колата през 2022 г. на Lane Motor Museum, който планира да я реставрира.