Sceptre - концепцията, която трябваше да спаси Studebaker

Американската марка Studebaker вероятно е от тези, за които мнозина хора, интересуващи се от автомобили, вероятно не са и чували. Но е част от историята на индустрията, а и самата марка има дълга история. Studebaker Corporation е основана през 1852 г. от братята Хенри и Клемент Студебейкър като ковачница в Саут Бенд, Индиана. След това става водещ производител на вагони, теглени от коне, и доставя вагони на американската армия по време на Гражданската война.

В началото на века компанията навлиза в процъфтяващата автомобилна индустрия на САЩ, пускайки електрическа кола през 1902 г. и превозно средство, задвижвано с бензин две години по-късно, което се предлага на пазара под името Studebaker-Garford (на първата снимка).

След като си партнира с други производители, Studebaker започва да продава автомобили, задвижвани с бензин под свое име през 1913 г. След много перипетии и фалити до средата на 50-те години на миналия век Studebaker, който не разполага с ресурсите на големите гиганти в автомобилната индустрия, се слива с Packard и отново е изправен пред финансови проблеми. През декември 1963 г. Studebaker затваря завода си в Саут Бенд, прекратявайки производството на своите автомобили и камиони в САЩ.

Съоръженията на компанията в Хамилтън, Онтарио, остават в експлоатация до март 1966 г., когато Studebaker затваря врати за последен път след 114 години в бизнеса. Тогава влиза в историята като най-старата американска марка по това време, оставяйки след себе си General Motors, Ford, Chrysler и други колоси в индустрията.

Представен през 1962 г., Studebaker Avanti (на снимката горе) е широко смятан за превозното средство, което е трябвало да спаси компанията. Но спортната кола, която чупи 29 световни рекорда за скорост в солените равнини на Боневил, не е единственият опит на Studebaker за забележителен продукт в началото на 60-те години.

През по-голямата част от историята си Studebaker се стреми към „средно положение“. Далеч не е евтин като Chevrolet или Ford, но не е и толкова скъп като Cadillac или Packard. Клиентите са предимно на 30 години и искат по-сериозна кола с малко спортен характер.

Компанията достига своя връх през 1950 г. с 320 884 продадени коли, но следва постепенен спад, причинен от две големи промени в индустрията. Първата е война за продажби между Ford и Chevrolet, които намаляват цените на своите модели, за да претендират за титлата на най-продавана марка. А това е пагубно за по-малки и независими производители.

Studebaker също така има едни от най-високите разходи в индустрията и трябва да сглобява над 300 000 превозни средства годишно, за да достигне рентабилност. Компанията прави това само веднъж през 1954 г., когато си партнира с друг закъсал производител - Packard. Краткотрайни моменти на слава се наблюдават в края на 50-те години, благодарение на компактния модел Lark (зеленият автомобил на снимката горе), но навлизайки в 60-те, Studebaker отново се оказва в незавидна позиция с мъгляво бъдеще.

Тогава начело на компанията се появява Шерууд Егбърт с желание да възроди компанията. Главният изпълнителен директор Егберт няма много опит, но притежава Mercedes 300SL и смята, че такъв модел може да промени имиджа на Studebaker. Фирмата вече разполага с отличен вътрешен стилист - Брукс Стивънс, но Егбърт решава да потърси външна помощ и наема Реймънд Леви.

Този френско-американец е известен не само сред създателите на превозни средства, но и в дизайна на аеродинамични локомотиви, домакински уреди и много други. В резултат на неговите рисунки Avanti дебютира и продължава да се произвежда дълго, след като Studebaker фалира като независима автомобилна компания.

Стивънс е много обиден от решението да поверят работата на някой друг и решава да проектира своя, собствена кола, за да получи същото внимание. В резултат на това се ражда концепцията Scepter, насочена към популярната категория, наречена „личен лукс“.

Scepter не споделя дизайнерски линии с други Studebaker и се появява, изпреварвайки времето си. Предницата е описана като „остра като бръснач“ от медиите, благодарение на увеличената решетка и скритите фарове. Подобен детайл на дизайна по-късно ще бъде видян при производствени модели като Dodge Charger и Mercury Cougar, но през 1963 г. този дизайн е представен за първи път.

Автомобилът се задвижва от 4,7-литров V8 двигател с 225 к.с., като мощността се изпраща към задните колела чрез четиристепенна ръчна скоростна кутия. Когато Стивънс завършва чертежите, на студиото от Торино Sibona-Bassano (работило само пет години между 1962 и 1966 г.) е поверено да вдъхне живот на концепцията. За всичко са похарчени 16 хиляди щатски долара (около 160 хиляди днес).

Scepter е доставен в САЩ през април 1963 г. и е представен на Егберт, който много го харесва и веднага се появява идеята за сериен вариант. Studebaker обаче е изчерпал последните си парични резерви и производството просто не е възможно. Година по-късно компанията изчезва от американския пазар и работи в Канада до 1966-а.

Междувременно Стивънс създава друга концепция, наречена Cruiser (червената кола), която трябва да замени изключително остарелия модел Lark в категорията на компактните модели.

Автомобилът също е направен от Sibona-Bassano и по същата причина си остава проект. И двете концепции днес са в официалния музей на компанията. Егберт ще бъде критикуван много години след това, че харчи пари за концепции, вместо да ги използва за изплащане на дългове.

Въпреки че Studebaker Corporation в крайна сметка не оцелява като производител на автомобили, прототипът на Spectre е „жив“. Колата е била в автомобилния музей на Брукс Стивънс в Мекуон, Уисконсин в продължение на много години, а сега може да се види в Националния музей на Студебейкър в Саут Бенд, Индиана.