Докато световната автомобилна индустрия върви към електрификация, най-големият производител в света – Toyota, има различно мнение по въпроса. А то е, че електромобилите не са единственият вариант за намаляване на вредните емисии и постигане на „зелена мобилност“.
Всъщност, именно това е и една от причините главният изпълнителен директор Акио Тойода, който е внук на основателя на компанията, да се оттегли през април. Въпреки неговата смяна обаче явно в Toyota не са променили мнението си и сега използват науката, за да докажат, че преминаването изцяло към електромобили е грешка.
С някои солидни факти и цифри под ръка, главният инженер на автомобилния производител - Гил Прат, е категоричен, че най-добрият подход за устойчиво бъдеще е многостранен, като той смесва електромобили с хибриди и други екологични технологии, а не се подчинява на пълен ангажимент към автомобили, захранвани само с батерии.
Според Automotive News, това предложение е направено от Прат за първи път на Световния икономически форум в Давос. Наскоро ученият, когото наричат „най-умния човек в Toyota”, повтаря убежденията си в опит те да станат част от контекста на дългосрочната стратегия на японската компания.
„Времето ще покаже, че нашата гледна точка всъщност е правилната. По един или друг начин ще има разнообразие от задвижващи системи, използвани по целия свят“, категоричен е Прат.
Това изявление идва, след като няколко марки автомобили обещаха да преминат изцяло на електричество в някакъв момент в бъдещето. Производители като Honda, Acura, Cadillac, Jaguar, Mercedes-Benz, Audi и други обещават, че ще направят всичко възможно, за да станат въглеродно неутрални в този век.
От своя страна, Toyota иска да продава около 5,5 милиона хибридни автомобили с двигатели с вътрешно горене и plug-in хибриди годишно от 2030 г., както и 3,5 милиона електромобила, включително 1 милион с марката Lexus.
Това показва, че Toyota не е против електромобилите но вярва в разнообразен подход и прогнозира глобален недостиг на литий, който е най-важният материал, използван в днешните литиево-йонни батерии, намиращи се в чисти електрически превозни средства, хибриди и plug-in хибриди .
Гил Прат и неговият екип заключиха, че за да се намалят въглеродните емисии колкото е възможно повече, има по-голям смисъл да се разпредели ограниченото предлагане на литий сред възможно най-много автомобили, като се електрифицират възможно най-много коли.
Инженерът даде и пример с автомобилен парк от 100 коли с двигатели с вътрешно горене със средни емисии от 250 грама СO2 на километър. „Нека приемем, че имаме ограничен запас от литий и той стига за батерии с капацитет 100 кВт/ч. Правим само една батерия и средните емисии на целия автопарк пада само с 1,5 гр на км. Но ако разпределим малкото количество на батерии от 1,1 кВт/ч, ще бъде възможно да се направят 90 хибрида, което пак ще остави 10 автомобила с традиционни ДВГ. Средните емисии на целия автопарк обаче ще намалеят под 205 гр/км“.
Според Прат, това показва, че голям парк от хибриди ще има по-голямо положително въздействие върху вредните емисии, отколкото по-малък парк от електромобили. И именно този нюанс се губи в разговорите за приемане на електромобили в глобален мащаб. Ученият допълни, че амбициите на повечето производители не са подплатени с реални прогнози, а са на принципа „ако условията позволяват“.
„Това, което трябва да се промени, е да узреем малко и да спрем да си даваме пожелания. Истинската дискусия трябва да бъде за ограниченията в развитието на ресурсите в света - както материални ресурси, така и инфраструктура за зареждане и възобновяема енергия. Ако това е вярно, как да намалим общото количество въглероден диоксид, което ще се натрупа?“
Според Automotive News, самият Гил Прат е бил вдъхновен да се задълбочи във въпроса за батериите от опита на собственото си семейство с Tesla Model X. Колата е с 480 км пробег, но на ден изминава не повече от 50 км. А това означава, че 90% от батерията е „мъртъв товар“, който е излишен.