Защо най-умната автомобилна компания в света се бави с електромобилите

Джак Бъртън, Washington Examiner

Преди 42 години автомобилният свят беше в плен на една напълно безумна мания. В рамките на 18 месеца „Голямата тройка“ на Америка представи повече от дузина нови модели, вариращи от безумно евтините Ford Escort и Plymouth Reliant K (на снимката) до луксозния Cadillac Cimarron. Сред тях бяха и семейни автомобили на Buick, Mercury, Oldsmobile и други, като всички те бяха обединени от едно – напречно монтиран двигател и предаване към предните колела (FWD). Тази система беше въведена от British Motor Corporation Mini през 1959 г. и популяризирана от Honda Civic през 1973 г.

Изборът на тази схема беше възхваляван от медиите и различни правителствени служители, които по-рано критикуваха местните производители за това, че бавно се присъединяват към Honda, Nissan, Volkswagen и други чуждестранни конкуренти в славното и напълно задължително бъдеще с предно задвижване. Тези критики първоначално изглеждаха основателни – единственото нещо, което попречи на Chevrolet да продаде милион от своите хечбеци Citation с предно предаване през 1980 г., беше неспособността на General Motors да произведе повече бройки от модела.

И все пак този очевидно бавен преход към FWD беше твърде прибързан. Оказа се, че Citation и неговите корпоративни братя и сестри крият сериозни проблеми с качеството и безопасността, което накара федералните власти за се намесят. Автомобилите от K-серията на Chrysler и близнаците Escort/Lynx на Ford, макар и да не бяха склонни към смъртоносна повреда на спирачките, отблъскваха клиентите с ниска производителност, проблеми с надеждността и разхода на гориво, който не отговаря на обещанията, дадени в рекламата. И купувачите в крайна сметка изоставиха Голямата тройка, за да отидат при местния представител на Toyota, откъдето да си купят кола с предно предаване.

Оказа се обаче, че такава кола не съществува. Преди 1982 г. Toyota продава само един модел с предно задвижване - забележително грозната Corolla Tercel. Той дори не предлагаше модерната конструкция на Civic или Citation. Вместо това двигателят е поставен надлъжно, а предните колела се задвижват чрез система с конусни зъбни колела - точно като Oldsmobile Toronado от края на 60-те години.

Това дори не беше Corolla - това беше Corolla Tercel, като имаше причина за това. След като положи десетилетия на усилия за създаване на репутация на надеждни превозни средства, Toyota не видя причина да рискува скъпоценната си табелка с име Corolla върху това, което смяташе за недоказана технология. Така че първата му кола с предно задвижване имаше добавка „Tercel“ към името си, което действаше като предпазител.

В Toyota внимателно наблюдаваха случващото се, докато инженерите на компанията работеха върху изграждането на напречно задвижване с предно предаване, което да отговаря на стандартите на компанията за качество и надеждност. Първата Corolla, която използва това задвижване, се появи 4 години по-късно заедно с един по-голям седан, който получи името Camry.

Това не означава, че Toyota не желае да възприеме нова технология или дори да я създаде – свидетелство за това е седанът Prius, който в момента е в своето пето поколение. Компанията обаче винаги е виждала технологията като средство за постигане на цел, а не като цел сама по себе си, и винаги е очаквала тази технология да отговаря на нуждите на клиентите в реалния свят. Пример за това е същият този Prius, който се оказа по-надежден от конвенционалните автомобили, задвижвани с бензин, особено в таксиметровите услуги. В същото време хибридните модели на конкурентите се оказаха кошмар за поддръжка, дори когато попадаха в частни лица.

Затова и не е изненада, че Toyota не е в авангарда на електрическите превозни средства. Всъщност е точно обратното - Акио Тойода, главен изпълнителен директор на фирмата, носеща неговото име, наскоро каза пред репортери, че е част от „мълчаливото мнозинство“ сред автомобилните производители, които са скептични относно бъдещето на електромобилите.

Неговият скептицизъм е основателен. Става все по-очевидно, че индустрията не може да набави достатъчно суровини, за да отговори на днешното си производство на бензинови автомобили. За това не помага дори факта, че електромобилите все още са два пъти по-скъпи от конвенционалните превозни средства. Само си представете как 81 милиона автомобила, които се произвеждат всяка година, ще бъдат заменени с електромобили. Тази планета няма ресурси, за да качи 8 милиарда души на електрически скутери, камо ли на електромобили.

Липсата на почти религиозен ентусиазъм у Тойода по повод електромобилите доведе до очаквани резултати. Бяха създадени няколко петиции, чиято цел беше Toyota да заложи „ол-ин“ на електрическите превозни средства. Една от тях събра 110 000 подписа, като беше връчена на автомобилната компания от SumOfUs - неправителствена организация, която приема анонимни дарения за „даване на възможност за промяна“. Тази вълна от петиции сама по себе си е доста показателна. Рядко се налага човек да моли корпорация да направи нещо, което наистина е в нейния най-добър интерес. Това е задача на акционерите.

Ситуацията в момента е такава, че ако всеки производител влезе „ол-ин“, тоест заложи всичко на електромобилите, всички те накуп ще бъдат твърде големи, за да се провалят, когато балонът на електрическите превозни средства се спука поради липса на суровини, лоша производителност на самите коли или обикновено отвращение на потребителите. В този момент те (производителите) могат да очакват солидна компенсация от правителствата, които са ги принудили към тази стратегия.

Ако обаче всички, освен Toyota, се включат, тогава през 2035 г. Toyota ще има пълна гама от новоразработени бензинови и дизелови автомобили в своите шоуруми, докато нейните конкуренти ще разполагат с модели от 2025 г., като междувременно са загубили оборудването и производствените съоръжения, които е трябваше да унищожат и/или да преработят през предходното десетилетие. Тогава те ще си спомнят, че Toyota, а не Honda (новаторът при FWD) или GM (ентусиазираният последовател на FWD), прави първите два най-продавани пътнически автомобила в САЩ.

Говорейки за най-продаваните автомобили, само четири от 10-те най-продавани превозни средства в САЩ са с предно задвижване. Петдесет години след настъпване на лудостта по FWD се оказа, че то все още не е задължителна функция за автомобила. Вместо това, то е просто един потенциален отговор на автомобилния въпрос, при това не най-добрият. Вероятно електромобилът в крайна сметка ще заеме подобно място на пазара. В момента има само един производител на автомобили с интелигентността да разбере това и смелостта да вземе мерки. Времето ще покаже дали Toyota е била права – но историята показва, че само глупак би заложил срещу японската компания.