"Да сложим край на зависимостта на Европа от вносен петрол": рано или късно всеки разговор за налагането на електромобилите и отказа от двигателя с вътрешно горене опира дотам. Това е централният аргумент, около който се върти политиката на съюза, и главното оправдание за тежкия удар, който тази политика нанася на автомобилната индустрия - един от ключовите сектори в икономиката на ЕС.
10 факта за прехода към електромобили, които рядко се споменават (ГАЛЕРИЯ):
Печалбата от електромобилите е за доставчика на батерията
Няма съмнение, че с очаквания ръст при електромобилите все повече европейски милиарди ще отиват към тези производители на батерии и тези доставчици на суровини - може би дори повече милиарди, отколкото сега харчим за внос на петрол. Единствената разлика ще е, че износът на автомобили от Европа, който сега има основен принос към търговския баланс, ще е вероятно доста по-скромен. Отчасти защото около 40% от приходите от един електромобил се падат на доставчика на батерията. И отчасти защото Европа вече изпитва остър недостиг на батерии - около 66 гигаватчаса през 2022, по оценка на Benchmark Mineral Intelligence (BMI). Някои анализатори предвиждат този дефицит да достигне до 270 гигаватчаса през 2025.
Защо тогава европейските законодатели толкова са бързали да ни отърват от конкурентните ни предимства, вместо да изберат по-плавен и добре обмислен преход? Защо първо не са се погрижили да насърчат създаването на технологиите и производствения капацитет, които да заменят ДВГ? Умствено късогледство ли е това, или разсейване в резултат на действията на добре обезпечените китайски лобисти в Брюксел? Това не е темата на тази статия.
Няма съмнение, че с очаквания ръст при електромобилите все повече европейски милиарди ще отиват към тези производители на батерии и тези доставчици на суровини - може би дори повече милиарди, отколкото сега харчим за внос на петрол. Единствената разлика ще е, че износът на автомобили от Европа, който сега има основен принос към търговския баланс, ще е вероятно доста по-скромен. Отчасти защото около 40% от приходите от един електромобил се падат на доставчика на батерията. И отчасти защото Европа вече изпитва остър недостиг на батерии - около 66 гигаватчаса през 2022, по оценка на Benchmark Mineral Intelligence (BMI). Някои анализатори предвиждат този дефицит да достигне до 270 гигаватчаса през 2025.
Защо тогава европейските законодатели толкова са бързали да ни отърват от конкурентните ни предимства, вместо да изберат по-плавен и добре обмислен преход? Защо първо не са се погрижили да насърчат създаването на технологиите и производствения капацитет, които да заменят ДВГ? Умствено късогледство ли е това, или разсейване в резултат на действията на добре обезпечените китайски лобисти в Брюксел? Това не е темата на тази статия.