"Да сложим край на зависимостта на Европа от вносен петрол": рано или късно всеки разговор за налагането на електромобилите и отказа от двигателя с вътрешно горене опира дотам. Това е централният аргумент, около който се върти политиката на съюза, и главното оправдание за тежкия удар, който тази политика нанася на автомобилната индустрия - един от ключовите сектори в икономиката на ЕС.
10 факта за прехода към електромобили, които рядко се споменават (ГАЛЕРИЯ):
Европа харчи по 473 евро на жител за внос на петрол
На пръв поглед аргументът е достатъчно убедителен. Зависимостта на Европа от вносния суров петрол постоянно расте, от около 93% през 2000 година до почти рекордните 97% през 2019. Дори и в нормална година и при умерени цени, ЕС харчи почти четвърт трилион евро на година за петрол. Това прави горе-долу по 473 евро на човек, по изчисления на Cambridge Econometrics. При това тази зависимост е предимно от страни и региони, от които не е твърде добре да си зависим: Русия (31% от петролния внос на ЕС през 2018), Близкия изток (21%), Нигерия и субсахарска Африка (10%), Северна Африка (9%).
На пръв поглед аргументът е достатъчно убедителен. Зависимостта на Европа от вносния суров петрол постоянно расте, от около 93% през 2000 година до почти рекордните 97% през 2019. Дори и в нормална година и при умерени цени, ЕС харчи почти четвърт трилион евро на година за петрол. Това прави горе-долу по 473 евро на човек, по изчисления на Cambridge Econometrics. При това тази зависимост е предимно от страни и региони, от които не е твърде добре да си зависим: Русия (31% от петролния внос на ЕС през 2018), Близкия изток (21%), Нигерия и субсахарска Африка (10%), Северна Африка (9%).