Запознайте се с уникалната Чайка - хибрид между автомобил и ВИП-вагон

Един луксозен автомобил се е движил по железопътни релси – колата е руска, а железните пътища – унгарски. Тази изключително рядко срещана история припомня Thedrive, но с твърдение, че СССР е произвел „фалшива лимузина Packard с колела за влак“. Истината обаче е по-средата.

Автомобилите Чайка са част от времена, когато в тях се возеше най-висшият елит на управляващите в държавите от бившия Източен лагер. Създаден в СССР в края на 50-те години като престижен автомобил за партийни лидери, Чайка се произвежда от 1959-а до 1988 г., когато тогавашният президент на страната Михаил Горбачов прокарва закон за борба с привилегиите за висшите партийни функционери и на практика ликвидира производството.

Смята се, че дизайнът на Чайка е вдъхновен от американския Packard Patrician, но също така и от Lincoln Capri и Mercury. Руският автомобил обаче е толкова луксозен и недостъпен за простосмъртните хора, че дори няма обявена цена.

Произведени са общо 3179 екземпляра, като са използвани основно за представителни цели както в страната, така и за официални коли на съветските посланици в чужбина. Освен това много чуждестранни дипломати в Москва също са управлявали тази кола, въпреки че като цяло са предпочитали американски и европейски модели.

Двигателят е 8-цилиндров с обем 5,5 л, мощността е впечатляващите за средата на XX век 195 к.с. Максималната скорост е 160 км/ч, която идва с разход на гориво от 21 л на 100 км. Чайка е първият съветски автомобил, който използва безкамерни гуми.

От всички варианти има обаче един, който е уникален и това е автомобил с колела от влак – става въпрос за преработен ГАЗ-13 Чайка, който се движи по релси. Това странно превозно средство обаче е продукт на унгарската мисъл, не на създателите на Чайка от автомобилния завод в град Горки. По непотвърдена информация подобна дрезина, но на базата на ЗИМ, е имало и в СССР.

Един от привилегированите да ползват лукса на Чайка е министър-председателят на Унгария в онези години - Йено Фок (на поста е между 1967 и 1975 г.), който използва колата като официална до 1972 г. По стандартите на времето превозното средство е оборудвано с много лукс, като кожени седалки, електрически прозорци и радио.

След оттеглянето на Йено Фок през 1973 г. автомобилът е продаден на Унгарската държавна железница (MАV), която премахва волана и го преработва с оси от влак да движение по релси.

Според различни и непотвърдени информации тази необичайна Чайка е използвана и от самия Йено Фок за инспекции, а после и от компанията за проверка на релсите в продължение на много години. В съответствие с правилата за работа на MAV, за да се използва като като самоходно железопътно превозно средство, на автомобила е монтирана трета светлина отгоре.

Колко дълго и от кого е ползвана колата вече не е от значение, по-важното е, че съдбата на хибрида между автомобил и ВИП-вагон е благосклонна, защото вместо да бъде бракуван, като някои исторически важни железопътни превозни средства, той е запазен в Парка на железопътната история на Унгария в Будапеща.